Регионалният исторически музей – Велико Търново, е един от най-големите музеи в България. Неговите филиали се намират в град Велико Търново, в близките села Арбанаси, Никюп, махала Гърците, както и в град Килифарево.
Музеят включва следните обекти и експозиции, които представят на посетителите различните исторически епохи – от римския и ранновизантийския период, средновековна България, Българско възраждане, до следосвобожденска история и съвремие: архитектурно-музеен резерват „Царевец”, храм „Св. Петър и Павел”, храм „Св. Димитър”, храм „Св. Георги”, храм „Рождество Христово” – Арбанаси, храм „Св. Архангели Михаил и Гавраил” – Арбанаси, храм „Св. Димитър” – Арбанаси, храм „Св. Георги” – Арбанаси, храм „Св. Атанасий” – Арбанаси, музей „Хаджи Илиева къща”, Археологически музей, музей „Възраждане и Учредително събрание”, музей „Нова и най-нова история”, музей „Затвор”, музей „Сарафкина къща”, къща музей „Петко Р. Славейков”, архитектурно-музеен резерват „Арбанаси”, музей „Констанцалиева къща”, Исторически музей – гр. Килифарево, къща музей „Филип Тотю”, археологически резерват „Никополис ад Иструм”, етнографски комплекс „Осенарска река”, къща „Леон Филипов“.
Археологическият музей се намира западно от площад “Съединение” във Велико Търново. Той представя хилядолетната история и култура на региона чрез артефакти, експонирани в хронологичен ред.
В първата зала са изложени най-ранните, които датират от епохата на неолита (5700 – 5000 г. пр.Хр.). Изключително ценни експонати са дъно от керамичен съд с предписмена система от неолита и златни съкровища.
Във втората зала експозицията представя постиженията от античния период, развитието на керамиката в региона, пластиката и ювелирното изкуство.
Третата зала е посветена на периода, когато Търново е бил столица на Средновековна България. Експонатите – царски пръстени-печати, монети, сечени от българските царе, и др., отразяват разцвета на културата по времето на Второто българско царство (1185 г.-1393 г.).
Архитектурно-музейният резерват „Царевец”, разположен на едноименния хълм, е един от най-значимите средновековни паметници на културата не само във Велико Търново, но и в България. Хълмът е обитаван още от III хилядолетие преди Христа, а първата крепостна стена около него датира от V – VI в. н.е. Столичният комплекс е разположен върху хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост и Света гора. Естествената непристъпност определя разполагането именно там на дворцовия и патриаршеския комплекс. Днес напълно възстановена е патриаршеската църква с кулата-камбанария.
Храм „Св. Димитър” е разположен в източното подножие на хълма Трапезица. Историята му е свързвана с обявяването на въстанието на Асен и Петър (1185 г.), което води до възстановяване на българската държава. В този храм са коронясани царете Петър (царувал 1185 – 1197 г.), Асен (1186 г. – 1196 г.) и Калоян (1197 г.-1207 г.).
Храм „Св. Петър и Павел” се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Построен е в периода на царуването на цар Калоян (1197 -1207 г.). След 1393 г. заедно с оформилия се около него манастирски комплекс изпълнява функцията на патриаршеска резиденция.
Интерес за посетителите представляват и късносредновековните църкви „Св. Георги” във Велико Търново и „Рождество Христово”, „Св. Архангели Михаил и Гавраил”, „Св. Димитър”, „Св. Георги” и „Св. Атанасий” в село Арбанаси.
За живота през Възраждането (XVIII – XIX в.) гостите на Велико Търново могат да научат повече, като посетят къщата музей „Филип Тотю” и етнографския комплекс „Осенарска река” в махала Гърците, на 40 километра южно от Велико Търново. В комплекса могат да бъдат видени типичната за тази част от Балкана жилищна постройка, действаща тепавица и воденица.
Друга възможност е посещение на музеите в Арбанаси „Костанцалиева къща” и „Хаджи Илиева къща” на 6 км от Велико Търново, или Историческия музей в град Килифарево, на 11 километра южно от Велико Търново. Арбанаси е великолепен архитектурен резерват, в който сякаш времето е спряло. Тук всяка къща има своята история. В селото има и няколко църкви, както и два манастира.
В рамките на Велико Търново интересен е музеят „Сарафкина къща”, който представя етнографския облик на региона в края на XIX и началото на ХХ век, както и къщата музей „Петко Р. Славейков” – родният дом на големия български поет и публицист.
Следосвобожденската история на България (след 1878 г.) е представена в музея „Възраждане и Учредително събрание”. Той се помещава в сградата, където са се провели паметните събития по приемането на „Търновската конституция” (1879 г.) след освобождението на България от османско владичество. Сградата е построена от майстор Колю Фичето (1800 – 1881 г.) – български възрожденски строител, и е използвана като конак (полицейско управление в Османската империя). Именно заради това в непосредствена близост до нея се намира уникалният музей „Затвор”, където могат да се видят възстановки на интериора на няколко от килиите и карцера, които са функционирали по времето на борбите за освобождение.
Близо до затвора е и музеят „Нова и най-нова история”, представящ много предмети, снимков и документален материал за различни исторически събития от най-новата история на България.
Археологическият резерват „Никополис ад Иструм” се намира на 20 километра северно от Велико Търново и обхваща останките от едноименния римски и ранновизантийски град, построен от император Траян (98 г. – 117 г. н.е.) в чест на римската победа над даките в началото на II в. н.е. Градът е имал стратегическо значение, понеже е бил на кръстопът на две основни пътни артерии – тази от Одесос (Варна), през Сердика (София) към западните провинции и тази от Нове (Свищов) към Византион (Истанбул) и през проливите към малоазийските провинции. През втората половина на II в. градът е укрепен със солидни крепостни стени. Днес интерес представляват античните улици, централната улична канализация, останки от малък театър и централният градски площад, колонади и улична тоалетна с части от обществена баня.
