Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийски племена гети. Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през ІV-ІІІ в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики, и други. През ІІІ век от новата ера тервелският край е включен в провинция Мала Скития, с главен град Томи (сега Констанца).

Тракийско, римско, византийско, средновековно, османско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха превръщат архитектурно-археологическите резервати на община Тервел в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения. В общината недвижимите паметници на културата са 376 (365 археологически, 8 исторически и 3 художествени). Разкопки до момента да проведени само в крепостта “Скалата” край с. Кладенци и находките оформят по-голямата част от археологическата експозиция на Градския исторически музей. Списъкът с паметниците на културата включва множество тракийски акрополи, 6 паметника и много други. От особено значение са колонията ранновизаннтийски и старобългарски скални манастири в м. “Суха река”. Това са едни от най-ранните скални манастири, документирани в Долнодунавските земи, в Добруджа, на Балканите и в Европа. Разположени са по двата бряга на река Суха и съседното сухоречие (при Думбравени), като най-голямото съсредоточие е до с. Балик (античната Адина) и с. Оногур (античната Палматис).

Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата етнографска сбирка на Историческия музей, както и в множеството празници и ритуали, свързани с вярванията и ценностите на местните етнически общности – българи, турци, роми и татари.