Защитената местност „Калимок-Бръшлен“ се простира в Тутраканската низина и включва всички български острови, които се намират в тази част на река Дунав: Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радецки. В близкото минало в Тутраканската низина се намирали Бръшленското и Тутраканското блато – най-голямото крайдунавско блато с площ около 19 кв.км. Низината представлявала постоянно залети участъци, блатни езера и речни гърла. До края на четиридесетте години на миналия век големите блата били известни с огромното си рибно богатство и занаяти, свързани с улова на риба – плетене на рибарски мрежи и лодкостроене. След 1952 г. блатата биват пресушени, за да се добият нови земеделски земи, а между тях и река Дунав били издигнати защитни диги . Така една от най-големите влажни зони на България, известна и с невероятното си биологично богатство престава да съществува. През 80-те години на миналия век, върху най-ниските участъци земя, които перманентно били заливани от високи подпочвени води и били негодни за земеделие, били изградени рибарници, които функционират като такива до средата на 90-те години. През периода 2003-2008 с подкрепата на Глобалния екологичен фонд се прокопават канали и са изграждат шлюзови съоръжения, които възстановяват връзката между река Дунав и бившите рибарници и земите около тях. Дигите между отделните рибарници са нарушени, за да може водата да залива цялата територия. Така през 2009 г. река Дунав за пръв път влива свежа вода и рибно богатство в бившите блата, като по този начин вдъхва нов живот една от най-големите влажни зони в България – „Калимок-Бръшлен“. Общата площ на защитената местност е 75502 дка, а най-важната част от нея са водоемите с площ 5952 дка, в землището на с.Нова Черна, Община Тутракан.
За посетителя „Калимок-Бръшлен“ е ценен заради възможността да се движи по запазените диги на бившите рибарници и от непосредствена близост да наблюдава дивата природа. Този вид близко наблюдение е невъзможен при големите защитени територии, където наблюдението се извършва от голямо разстояние.
От 1989 г. в непосредствена близост до защитената територия функционира Биологично-експерименталната база „Калимок“ към Института по зоология при Българската академия на науките за изкуствено размножаване на рядката и застрашена птица червен ангъч (Tadorna ferruginea), наричана още лисича гъска, за която е известно, че в естествени условия често гнезди в обитаеми дупки на лисици и язовци, в съжителство с бозайниците, които също отглеждат своите малки.
Риболовът е забранен целогодишно на територията на бившите рибарници и на островите, влизащи в територията на защитената местност.
Растителното богатство се изразява в повече от 370 растения, между които редки и защитени като бяла водна лилия, бърдуче, южна мехурка, разковниче, дяволски орех, щитолистни какички, плаваща лейка, едроплоден хрян, целолистен повет, блатно кокиче. Защитената местност е едно от международно значимите места за водолюбиви птици по поречието на река Дунав. На територията на бившите рибарници са установени 188 вида птици, от които 61 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 85 са от европейско природозащитно значение. Рибарниците са от световно значение за гнездещата тук белоока потапница /Aythya nyroca/ и като място за почивка на къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/. Тук се намира и една от двете гнездови колонии на кокилобегача /Himantopus himantopus/. През гнездовия период „Калимок – Бръшлен“ е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за белооката потапница, нощната чапла /Nycticorax nycticorax/, малката бяла чапла /Egretta garzetta/, гривестата чапла /Ardeola ralloides/, големия воден бик /Botaurus stellaris/, лопатарката /Platalea leucorodia/, кокилобегача, синявицата /Coracias garrulus/, както и за три вида рибарки – речната /Sterna hirundo/, белобузата /Chlidonias hybridus/ и черната рибарка /Chlidonias niger/. По време на миграция в района се струпват значителни количества бели щъркели /Ciconia ciconia/ и блестящи ибиси /Plegadis falcinellus/. През този период и през зимата рибарниците са място от световно значение за малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/ и сивата гъска /Anser anser/. Те са важно място за зимуването на хвойновия дрозд /Turdus pilaris/. През зимата се струпват и големи количества водолюбиви птици, сред които червеногушата гъска /Branta ruficollis/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/ и др.
На остров Мишка се намира една от големите смесени гнездови колонии на голям корморан, лопатарката, сива, нощна и малка бяла чапла. На о. Радецки е единственото в страната естествено находище на блатния кипарис. Островът се намира западно от Тутракан, почти в очертанията на града.
