През 1836 година, две години след основаването на града от владетеля на Румънската държава Александру Димитрие Гика (1834-1842 година), жителите са издигнали дървената църква „Свети Александър“, която скоро става пренаселена. Ето защо, след постоянно усилие, епископията на града успява да изгради между годините 1869-1898 сегашната катедрала, осветена от Митрополит Йосиф Георгиан, на 6 декември 1898 година.
Катедралата впечатлява със своята архитектура трезвост, но също така и чрез налагане на нейния размер: дълга е 42 метра, широка 26 метра, максималната височина на голямата ѝ кула е 45 метра. Катедралата е във формата на кръст отвътре и на наос отвън, с красива входна веранда, заобиколена от колони, изработени в коринтски стил.
Над притвора са разположени двете кули, където се намират звънците и часовниците. Декоративните елементи, специфични за Катедралата на Св. Александър, са стенописа и иконостаса (в готически стил, високи 10 метра), изпълнени от екипа от художници Константин Артакино, Константин Паскали и известния Щефан Лукиан, през 1898 година във византийски стил, с маслена техника. През същата година е направен и пода с мраморна мозайка. Към иконостаса е добавена впоследствие иконата на Св. Спиридон и иконата на Св. Филофтея. Големият полилей, малкият полилей и дворните свещници са били изработени от позлатен бронз от Къщата Вайдекамп Кетлинг А.К. от Виена, чрез представителството на Ханс-Херцог в град Букурещ. Светилището претърпява основен ремонт след земетресенията през 1940 и 1977 година.
През 1994 година, в чест на 160 години от основаването на града, катедралата Свети Александър става царски некропол, като привежда и намества в притвора костите и саркофага на княз Александър Димитри Гика. Останките са били доведени от църквата „Гика-Тей“ в град Букурещ, а саркофага, от Националния военноисторически музей в Букурещ. През 1996 година, чрез основаването на Митрополията на Александрия и Телеорман, с пребиваване в Александрия, Църквата Св. Александър става Епископална катедрала. Негово Преосвещенство Епископ Галактион Стънга, първият епископ на Александрия и Телеорман, архиерейства от 1 септември 1996 година.
Катедралата притежава редки и стари книги, включително: „Евангелие“ (Сибиу, 1806 година, с ръкописни бележки), „Евангелие“ (Сибиу, 1810 година), „Октоих“ (Сибиу, 1811 година), „Апостол“ (1814 година), „Типикон“ (1816 година), „Антологион“ (1827 и 1831 година, публикувана от Макарий Монк), „Казание“ (Бузъу, 1831 година), „Минеите на годината“ (Нямц, 1831 година), „Молитфелник“ (Бузъу, 1832 година), „Литургиер“ (Букурещ, 1833 година), „Пентиконстарион“ (Яш, 1834 година), „Чяслов“ (Яш, 1835 година), „Евангелие“ (Бузъу, 1837 година), „Светена вода“ (Бузъу, 1845 година), „Привеге“ (Букурещ, 1848 година), „Часлов“ (Букурещ, 1854 година), „Октоих“ (Букурещ, 1856 година), „Псалтир“ (Букурещ, 1856 година), „Литургиер“ (Букурещ, 1862 година), „Евангелие“ (1864 година, обкована със сребро и кадифе). Също така, е притежавал и един ръкопис, представляващ „Песните на Светата Литургия“, на Вечернята и на Утринката, написани през 1863 година от Александър Христеску в Букурещ, ученик на Неофит Скрибан. Ръкописът е написан с червено мастило и има 344 страници, включително и някои стихове, които са циркулирали през епохата, между тях, и една, посветена на владетеля Александру Йоан Куза.
