Дейността на кметство Корабия се развива в рамките на Административния дворец, и е една от сградите в списъка на историческите паметници на област Олт.
Строежът е започнат през 1899 година и завършена по време на мандата на Думитру Буздун. Работата е координирана от архитект Клемент Сегал.
Създаването на град Корабия е наложено от строго икономически нужди. Дори при първите официални стъпки, направени в тази посока (петицията на 37 търговци от Каракал, от 24 юни/6 юли 1859 година, адресирана към владетеля Александру Йоан Куза), се поддържало, че реализирането на този проект, има за основа срещаните трудности в търговията в района, заради упражняваните заграждения от един от големите собственици на земя в областта, Г. Бибеску, proprietar собственик на платформата в Ислаз, където земеделските продукти са натоварвани на корабите, циркулиращи по Дунав.
В жалбата, адресирана до владетеля, търговците посочвали,че платформата Ислаз не е най-подходящата точка за развитие на търговията, тъй като е разположена на края на района, а собственукът я е фиксирал на това място, за да придобива доходи чрез злоупотреби. Така, написалите петицията предлагат много по-изгодна позиция на село Корабия, собственост на манастир Бистрица и искали одобрението да се формира на това място свободен град, с пристанище, където да откупят 1000 акра, на които да бъдат построени бъдещите къщи.
Считайки изложените по-горе аргументи от търговците от Каракал за основателни, владетелят одобрява искането.
След серия неразбирателства между общината и подписалите петицията, най-накрая, през 1862 година, се сформира Комисия, съставена от главния инспектор по мостовете, от членове на общините на градовете Крайова, Каракал и Турну Мъгуреле, които избират мястото, където ще се формира града-пристанище Корабия, а мечтата на търговците от Ромънец се сбъдва през 1871 година, когато княз Карол разпространява Закона за основаване на град Корабия на 30 ноември/ 11 декември. Законът предоставя площ от 500 акра, разделени на три секции, които следвало да се продадат на малки партиди, като терените за обществено ползване са предоставени без никакво заплащане. Също така, държавата си запазва на брега на Дунав, място от 40 разтега ширина за построяване на кейовете и за другите пристройки на бъдещото пристанище.
Към новия град ще се присъедини и комуната Дасова, чието седалище ще се премести на брега на Дунав, а на част от жителите й ще им бъдат дадени места за къщи в северната част на града, формирайки квартала Валя Сяка.
По-късно, през 1880 година, след като и селцето Корабия-Веке, което принадлежало до тогава на комуната Челя, ще влезе в рамките на новото населено място, чрез Кралския указ от 6 април 1881 година, Корабия ще бъде обявена за градска комуна. Така, след 22 години от първите стъпки, Корабия става град, който се радва в следващите години на бързо развитие. През XX век, към града ще бъдат присъединени селата: Въртоп (което било към комуна Челей), Силищиоара (комуна Гарков) и Тудор Владимиреску, което е създадено през 1896 година, на имота на комуната Вишина Веке.
