Кълъраш, назован в миналото, Ликирещ и, временно, Щирбейю, е най-големият град на областта и една от най-важните общини от южния район на развитие.
Според крайните данни от преброяването на населението от 2011 година, община Кълъраш има население от 65181 жители.
Името Ликирещ датира вероятно от началото на първото селище с постоянни жители по тези земи, по време на управлението на Михай Витязул. Ликирещ е споменат за първи път в карта, през 1700, картографски труд на управителя Константин Кантакузино, отпечатана в Италия, в Падуа.
Името Кълъраш има два възможни произхода: първият е, че точката за минаване от Османската империя в Цара Ромъняска е пазена от конници, а другият е заемка чрез разширение на наименованието на селото Кълърашии Век, защото от това село и от града са събрани за армията най-добрите конници.
Населението е представлявано по това време от свободни хора, които се занимавали със земеделие и отглеждане на животни, румънци и малък брой българи и турци. Обособена категория erau кълърашите щафетари, които изпълнявали услугата да са куриери по трасето Букурещ-Константинопол. Организирани са най-вероятно по време на управлението на Константин Брънковяну, първият запазен документ, който ги споменава датира от 25 май 1722 година. От тези кълъраши щафетари, които след завършване на службата се установяват на мястото, което се намирало близо до техния отряд, село Ликирещ започва да става известно с името „селото на конниците“ или Кълъраш. На 1 май 1734 Кълъраш е споменат като търг, показател,че că селото придобива размери, че започва да развива търговски живот. Различни пътуващи, които минават от тук, винаги остават с добри впечатления от този търг. През този период Кълъраш е част от област Яломица, със седалище в Урзичен.
Към края на XVIII век започват да се правят подобрения с обществен характер: до старата църква, която съществувала в центъра, се издига централен хан и много магазини, които – заедно с къщите на по-заможни житеи – ще дадат на Кълъраш вид на градче.
Актуалната зона на Кълъраш много пъти е театър на войните, водени срещу турската опасност, за защита на зоната около Дунав . Тук са водени много битки, още от създаването на селището и до 28 май 1812 година, когато в Букурещ се подписва мира, който ще донесе спокойствие на жителите. Ужасни моменти изживяват жителите на Кълъраш и през 1821 година, заедно със започването на революцията, ръководена от Тудор Владимиреску, техните беди свършват едва една година след приключването на революцията през 1821. Друг момент на паника за жителите е новата руско-турска война от 1828-1829 година. Като че ли загубите от войната не са били достатъчни, през 1828-1830 в Кълъраш избухва страховита чумна епидемия. През лятото на 1831 година избухва холера, донесена от турците, за щастие тази нова епидемия трае само няколко дни.
Въпреки че след 1833 година в Кълъраш идват и хора с материални възможности, и по-специално търговци, малка част от тях се установяват за постоянно, повечето правели сделки и напускали гарда, недръзвайки да останат в град, разположен в частна собственост, без никаква бъдеща перспектива.
