Местността Градище е разположена на 1,5 км, западно от град Враца. Археологическият обект се намира северно от шосето за село Згориград и река Лева, която образува в скалния масив пролом – прохода Вратцата. Разкопките през 2010 г. започнаха на 14 юни и приключват на 15 декември. Продължителността на проучването е определена от обстоятелството, че в рамките на античната и средновековна крепост бе разкрита раннохристиянска църква с базиликален план и значителни размери. Наложи се необходимстта тя да бъде окончателно изследвана. Храмът е изграден от добре одялан сив варовик, червен пясъчник и бигор, споени с бял варов разтвор. Дължината на църквата е около 20 м, като в западната и северната и част основите са засегнати от по-късни средновековни строежи. Южната стена на храма е запазена само в основи, поради голямата денивелация и ерозията на терена. Дебелината на стените е 1,25-1,26 м. Олтарното пространство е оформено отвътре с полукръгла апсида, чийто приблизителен диаметър е 4,5 м. Отвън апсидата е петстенна и е запазена на височина от 1,5 м. Външното и лице е измазано с декоративна цел с дебела хоросанова фуга. Същинската част на църквата, наречена наос е широка около 6 м, с дължина без апсидата 6,35 м.
Откритите археологически материали – монети от времето на император Юстиниан І (527-565), елементи на облеклото, тоалетни принадлежности и накити (бронзова игла за коса с многоъгълна глава; бронзов амулет с триъгълна форма, носен на врата и използван като печат с врязано изображение на кошута и пр.), керамика правят възможна тезата, че църквата е изградена през VI в. Този факт потвърждава още веднъж наложилото се в резултат на четиригодишното проучване схващане, че през т. нар. Ранно византийски период в местността Градище е разгърната значителна строителна дейност. Под основите на ранно християнския храм бяха открити и три еднотипни бронзови монети. Върху лицевата им страна е изобразена богиня Виктория с лавров венец и надпис VIC / AVG. Върху обратната са показани 3 легионерски знамена, a наоколо надпис: COHOR / PRAE / PHIL. Mонетите са от град Филипи, Македония. Липсва образ на владетел, но са отсечени във времето от император Октавиан Август (27 г. пр. Хр.–14 г. сл. Хр.) до Клавдий (41–54 г.) Подобна монета бе открита по времето на археологическото проучване през 2009 г. Още през 1898 г. в съседната местност Войводин дол е намерен железен печат за сечене на сребърни монети (денари) от времето на Октавиан Август. Той може да се датира точно в 15 г. пр. Хр. Откриването на монетите от Филипи и печатът на Август в района на тракийското селище в местността Градище, свидетелства за последния период от неговото съществуване. По време на похода на Марк Лициний Крас или през следващите години до 15 г. – създаването на провинция Мизия, то е унищожено. Окончателно е сложен край на царуването на династията тракийски владетели, управлявали северозападните тракийски земи. В местността Градище е разположен малък римски гарнизон, който през първата половина на I в. държи под контрол пътя, водещ към медните мини, разположени над Згориград. Още тогава е оценено важното им значение и след създаването на провинцията продължава тяхната експлоатация.
