Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Раховец (III-XV век сл. Хр.) се намират на 3 км западно от град Горна Оряховица и около 10 км северно от Велико Търново, на 115 м надморска височина. Крепостта е една от многото крепости, построени от римския император Аврелий III, за охрана на пътищата в провинция Мизия. След въстанието на Асен и Петър и обявяването на новата престолнина Търново Раховец започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавския лимес.
Мястото на което е изградена, е обитавано от желязната епоха до XV век без прекъсване. През желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките. Крепостта е част от цялостна крепостна система, заемаща площ от около 5х6 km. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения. По всяка вероятност тук е била столицата на племето кробизи – Берипара.
По времето на римската епоха живота тук продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (XI-XIII век) е представен от значително количество керамика. Определено най- голямата значимост, крепостта придобива по време на Второто българско царство. Наистина са открити следи от металолеене (може би монетарница). Близкото наличие на голяма обитаема територия- Тъмен град (почващ от стените на крепостта на север почти до река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям укрепен средновековен град с цитадела, който наистина може да е монетарницата на Второто българско царство.
След нахлуването на османците, крепостта продължава да съществува с гарнизон, до разрушаването й през края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното и разрушаване идва през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите описани от К. Шкорпил.
Крепостта е имала три входа- западен, северен и източен, като главния е бил източния снабден с три порти. Крепостна стена е била широка 3 метра. Изградена е била от частично дялан камък споен с бял хоросан и сатрачна система от дървени греди, а пълнежът от по- дребни камъни, обилно заляти с бял хоросан. Забелязват се следи от крепостни кули, охраняващи портите и уязвимите места по крепостната стена. Недостъпните места, като южната част на хълма, са оставяни неукрепени.
