Построен е през 1878 година и е разположен в местността Кълугърен.

В края на XIX век, комуната е носела името Узуну, била е част от Кълнищя на област Влашка и биле формирана от селата Кълугърен-Вартиаде, Узуну,Бутуругар, Кълугърен-Мощен и Кълугърени Мънъстирии (Каменен кръст), и има три църкви, две училища и три водни мелници (една на Няжлов и две на Кълнищя). По онова време, на сегашната територия на комуната функционирали на същото място и комуните Брънищар и Стръмба Маре. Комуната Брънищар била съставена от селата Брънищарии де жос, Брънищарии де сус, Брънищар-Мощен и Нъняска, и имали общо 865 жители, две църкви, една мелница и училище с 37 ученици (от които 11 момичета). Комуната Стръмба Маре била съставена от селата Стръмба де жос, Стръмба де сус и Крънгуриле, и имала общо 1515 жители; там имало три църкви, едно училище и три мелници на Няжлов.

Годишникът Сочек от 1925 отбелязва преименуването на комуна Узуну в Кълугърен, като тя е част от мястото Кълугърен в същата област; комуната имала 2265 жители в селата Кълугърен, Круча де пиатра и Узуну. В мрежата Кълугърен се намирали и комуните Брънищар (с 3828 жители в селата Брънищар и Мощен-Добротещ) и Стръмба (с 4000 жители в селата Крънгур, Стръмба де жос и Стръмба де сус). През 1931 година, селата Стръмба де жос и Стръмба де сус са обединени, формирайки село Стръмба.

През 1950 година, комуните са трансферирани към район Видра и след това (след 1952) към район Джурджу в регион Букурещ. Комуната и селото Стръмба получават през 1964 година името Хулубещии. През 1968, комуните преминават към област Илфов, комуните Брънищар и Хулубещ са разформировани, техните села минават към комуна Кълугърен; пак тогава, село Мощен-Добротещ е разформировано и слято със село Брънищар. През 1981 година, регионално административно реорганизиране води до трансфер на комуната към област Джурджу.

В комуна Кълугърен се намират три исторически паметника от национален интерес: паметникът на обществения форум „бронзов берелеф над моста над Няжлов” (средата на XX век), и възпоменателните или гробни паметници: „кръстът на Михай Витязул” (1912–1913), намиращ се на около 1 км източно от DN5 в района на село Круча де пиатра; и възпоенателният ансамбъл Шербан Кантакузино, също намиращ се в Круча де пиатра, на DN5, срешу църквата, състоящ се от параклис (1845) и кръстът на Шербан Кантакузино (1682).