Кулата Кълъцяну е построена в началото на XIX век от болярина Кълецяну, който е знаменосец в четата на Тудор Владимиреску (1780-1821). Разположена е на доминантна и стратегическа позиция, до мястото където се намира римският лагер Ачидава.
Кулата имала като елемент за защита обиколна стена, която е добре запазена от северната и западната страна, където се намира и входът във формата на дъга, иззидан. Във вътрешността кулата е разположена в правоъгълен план, със заоблена голяма изба. На второто ниво се намира тераса, както и на третото ниво се намира тераса с веранда, а по три цилиндрични колони и арки от всяка страна, което й придава изключителен вид, в сравнение с мрачния вид на други сгради от този тип.
По-късно кулата става собственост на семейството на болярката Митяска. Жената никога не е имала деца и никой не знае нищо за нея, докато през 1947 година е отчуждена, след това затворена. В къщата функционира за определен период счетоводна къща . Собствеността на болярката е поискана от семейство от Крайова, но всички 300 хектара обработваема земя и 150 хектара гори впоследствие са продадени. Сега не се знае кой е собственик на къщата.
Местните легенди разкават, че в имота броди духът на болярката Митяска.
Сату е споменат в статистиките и картите от началото на XIX век (1814,1831, 1832, 1838), в административния справочник от 1861 година.
До Еношещ, на нос, който се спуска от дясната тераса на Олт, е построен римски лагер в Ачидава. Римската крепост, разположена на пътя Ромула-Рус-дава, спомената и в Tabula Peutingeriana, взима името от селище на гето-даките, разположено в близост. Археологическите разкопки, направени през 1975 – 1978 година показват, че, първата крепост, представляваща земен лагер, е построена веднага след римското завладяване, като след това е трансформирана в лагер със стена от тухли, чиято дебелина варирала между 1,80 – 1,90 м и която имала квадратна форма, с дължина приблизително 60 м. Изглежда е построен от Cohors I Flavia Comma-genorum. На запад от крепостта се намира широко цивилно селище, споменавано още от XlX век от Точилеску, че има многоъгълна форма, със страна от 100 м, подсигурен със зашитен ров. През 1913 е открито съкровище от 152 денари, издадени от Домициан ла Каракала. От археологическите разкопки, но и от случайни открития, произлизат много монети от Траян, Фаустина I, Лучила, Септимий Север, Север Александър (издадени в Никеа), както и от Константин Велики и Константин II. Последните, датиращи от 330 – 335, са доказателство за населяване и след напускането на Дакия.