Разположено е на брага на Дунав, между Калафат и Турну Северин, на мястото, на което, към 1880 година, до средата на миналия век, функционира земеделско пристанище, от където се изнасяло жито и брашно към Будапеща, Виена и германските дунавски градове.
През 1997 година, внушителната сграда на пристанищното ръководство, построена преди повече от 100 години от италиански майстори, но от доста години изоставена и в руини, е открита случайно анса да се роди отни закупена от Мирча Динеску на втория публичен търг. Така, бившето земеделско пристанище имало шанса да се роди отново като „културно пристанище” след повече от 50 години откакто, с установяването на комунистическия режим, е затворен и преобразуван в гранично поделение.
Идеята за културно пристанище идва от само себе си: между 1998 и 2007 година, в периода на реставрация на основните сгради, пристанището приютява основно артистични трупи, в рамките на проекти, организирани от Фондацията за поезия ‘Мирча Динеску’. В началото били керамиците, които построяват пещите си на брега на Дунав, а след това даже и едни „неолитно село” до язовете от старото огнище на селото, в Улм. След това идват скулпторите, които оставят първите дървени и каменни ангели . Проект „Парк Ангел” – роден в началото на 2000 година, като полемична реакция на идеята на министъра на туризма от онова време, да построи „Дракула Парк” – продължава да расте, добавяйки си в последните години няколко паметни скулптури от метал.
От 2007 година, когато основата, под егидата на фирма Пристанище Четате, започва да обновява / реставрира и други сгради, намиращи се на брега на Дунав, и след построяването на модерна кухня и на мини-хотел, мястото става достъпно и за туризъм. Пак от 2007 година, след инсталирането на нов понтон, отново е открито и пристанището, което сега периодично приема круизни туристически кораби или частни лодки.
Пристанище Четате днес е признато заради гастрономията си, изцяло специална, вдъхновена от стари болярски рецепти и произведена изцяло от естествени съставки от собствена ферма, но и заради ‘Виното на Динеску’, произвеждано във винарна Галича Маре. Двете плантации в Четате и Галича обхващат 100 ха и включват както местни сортове, така и благородни европейски сортове и, въпреки че са още млади, имат вече няколко изключителни вина.
Днес, въпреки че става все по-популярно като туристическа дестинация, пристанището продължава да приютява културни събития, организирани под егидата на Фондацията за поезия: Дивана за филм и кулинарно изкуство в края на лятото (вече стигнал, през 2015 година, до 6 издание), SoNoRo Интерференции, workshop за камерна музика, който предшества и подготвя Фестивала SoNoRo, лагери за преводачи (заедно с Гьоте Институт и партньори от Германия), лагери за писатели, и седалища за писатели в рамките на програми за европейски обмен, театрални спектакли, съвместно с известни фестивали( Шекспиров фестивал от Крайова, Театрален фестивал от Сибиу), изложби, лагери и сбирки за пластични артисти (рисуване – съвместно с Галерия Зорзини -, скулптура и керамика), симпозиуми и културни срещи с регионални, европейски и международни партньори.
