Къщата е построена през 1898 г., архитект е Димитрие Маймаролу, роден на 21 август 1859 г. в Букурещ.

След подготовка в ателието на профессор Жулиен Гуадет (1834-1908), през август 1881 г. влиза в Училището за изящни изкуства в Париж, придобивайки диплома за архитект през 1885 г., и получавайки правото да практикува в Румъния. Впоследствие, е назначен за архитект в Министерството на вътрешните работи, където работи до февруари 1892 г. През 1887 г. се издига в длъжност, ставайки главен архитект.

Между 1886-1887 г. архитект Маймаролу се заема с общинския палат в Текуч, станал днес Дом на културата. На 23 май 1898 г. му е възложен проекта за професионално девическо училище № 1 в Букурещ.

В Питещ, между 1898-1899 г. построява Префектурата на окръг Арджеш, днес Окръжен природонаучен музей. През 1901 г. е ръководител на финалните строителни работи на Общинския палат в Търгу Жиу, днес Префектура Горж.

Днешната Крайова е разположена върху руините на старо гето-дакийско заселище, Пелендава, датиращо от 400-350 г. пр.н.е. Селището се споменава в Tabula Peutingeriana, римска карта, поръчана от император Каракала и завършена по времето на Александър Север през 225 г.

Развитието на Крайова, на чиято територия човешките заселища са имали постоянна приемственост, протича в контекста на цялостното развитие на Влашко през XIV-XV век. Крайова се утвърждава и в борбата срещу османската съпротива през XIV-XV век, близо до Крайова се смята, че се намират известните Ровине, ливадните блата в гората край река Жиу, където са се водили великите битки, завършили с победата на румънците, водени от Мирча чел Бътрън.

В края на ХV век Крайова е пазар, разпръснат върху земята на силните боляри от Крайова, притежаващи повече от 100 села, бидейки истинска икономическа сила и без чието обединение владетелите на трона не са могли да се задържат. Създадена през последните десетилетия на ХV век, големи пари Великата Крайовска резиденция става за относително кратко време втората политическа институция на страната, по значение, след царуването.

По времето на Михай Витязул, Крайова познава силно развитие, съвременни източници представят града като важен политически и военен център.

През Средновековието Крайова е и център с важна военна и стратегическа роля.

През 1795 г. епидемия от чума погубва стотици човешки животи, а през 1796 г. заради огнището опустяват много квартали. Сериозно щети са нанесении на града от турските чети във Видин, които окупират Крайова през 1806.

През 1848 г., в дните на революцията, в Крайова излиза вестник „Националул“.

Един от най-големите благороднически родове в Крайова – Бибеску – дава на Влашко своите последни двама владетели: братята Георгу Димитрие Бибеску (1842-1848) и Барбу Димитрие Щирбей (1849-1856).

На Прага на Обединението, Крайова има около 25 000 жители, като от тази гледна точка се нарежда веднага след столицата на Влашко.

Крайова участва във войната за независимост (1877-1878 г.). Крайова е в центъра на район, пряко засегнат от войната срещу османците. Към края на XIX век, Крайова – със своите над 40 000 жители – се насочва към капиталистическото развитие в промишлените, търговските и градските области.

Крайова е първият град в страната, снабден с електрическа енергия въз основа на двигатели с вътрешно горене.