Музеят се намира в дома на родителите на писателя Александру Сахия (1908 – 1937), имот, обитаван до 1963 г., когато е продаден от брата на писателя на Музея на цивилизацията Гумелница – Олтеница, с цел създаване на къща-музей.
Решението за създаване на общинския музей е взето през 1965 г.
Къщата е отворена отново за обществеността през 2002 г., след като бе затворена за ремонт, продължил много години.
В четирите стаи са реконструирани важни моменти за живота на интелигенцията на село през първите десетилетия на ХХ век: мебели, изтривалки, народна керамика, кухнята от съответната епоха, както и килера с домакински инструменти, като етнографската стойност е изключителна. Изложени са също вестници и списания, за които писателят работил, документи и снимки, изобразяващи живота му.
След като завършва основно училище в родното си място, Александру Станеску е записан през 1920 г. във Военния лицей „Димитрие Стурдза“ в Крайова. През 1926 г., ученикът Александру Сахия дебютира литературно със скицата „Скулптора Боамба“, публикувана в списание „Шоймии“ редактирано от Военното училище“Михай Витязул“ в Търгу-Муреш, където е записан под името н Александру Г. Станеску. В „Шоймии”, Сахия се подписва с псевдонима Ал. Мънъстиряну, по името на неговото село Манастиря в окръг Илфов. Неадаптиран към войнишкия живот, през 1927 г. напуска Военния лицей, а през 1928 г. се явява на матура. Записва се в Юридическия факултет на Университета в Букурещ.
Не може да се адаптира нито към университетския живот, така че през 1929 г. влиза в монашеския живот и става монах в манастира „Черника”. Оттегля се от манастира по-малко след година от присъединяването към него.
В началото на 1931 г. и до 1937 г. – годината на смъртта му – Сахия е журналист, като публикува в известни вестници и списания от онова време: Рампа, Факла, Диминяца, Ази, Кувънтул либер, Адевърул и Ера ноуа.
През 1932 г. той основава дори две ефимерни издания: Блузе албастре и Вяк ноу. Пише доклади и, след посещение в СССР през 1935 г., хвали съветските постижения, факт оценен от руснаците, които имат нужда да представят положителен образ на Съветския съюз в западния свят. От него тя остава операта „USSR днес“, една от малкото книги на румънските писатели за СССР. Една година преди смъртта му Сахия се присъединява към румънската комунистическа партия (PCR). Умира само на 29 години от нелекувана туберкулоза. През 1946 г., след поемане на политическата власт в Румъния, PCR го превръща в герой на работническата класа. Фактът, че е починал от туберкулоза позволява на официалните биографи да пишат, че произхожда от бедните селяни. В действителност той е син на заможен селянин заможен, който стана дори либерален кмет в селото си.
