Къщата на Димитраки Хаджитошев е строена през 1812 г. и е прекрасен образец на българската възрожденска архитектура. Експозицията в нея върви в две посоки – от една страна етнографска, пресъздаваща вътрешната уредба на българската градска къща от ХІХ в., а от друга – историческа, посветена на многостранната родолюбива дейност на Димитраки Хаджитошев.
Хаджийската фамилия и особено Димитраки Хаджитошев играят важна роля в икономическия и обществено-политическия живот не само във Враца, а в цяла Северозападна България през Възраждането.
Икономическото си замогване Хаджийската фамилия дължи главно на джелепчийството и търговията със селскостопански произведения – вълна, кожи, масло, зърнени храни, памук, мед, восък и най-вече свила. Търговската дейност на Хаджийската фамилия излиза извън пределите на Османската империя и Балканския полуостров и включва редица европейски страни.
В края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. хаджи Тошо Ценов, а в последствие и най-големият му син Димитраки са сред първенците на града. Те са сред инициаторите за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да облекчи съдбата на българския народ и проправи пътя за неговото освобождаване от османско владичество.
Димитраки Хаджитошев оглавява разгорялата се в началото на ХIХ в. борба за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия.
Той инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца.
Особено значими са усилията на хаджи Тошо Ценов и Димитраки Хаджитошев за политическото освобождение на България, което те твърдо вярвали, че ще дойде с помощта на Русия. Двамата активно подпомагат руското командване по време на руско-турската война от 1806-1812 г. В навечерието на последвалата руско-турска война от 1828-1829 г. той строи в чифлика си край с. Кунино кула с бойници, видня за производство на метал и оръжейна. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти и през 1827 г. султанът издава ферман за обезглавяването на смелия и родолюбив врачанин.
Делото на Димитраки Хаджитошев е продължено от неговите синове – Замфираки, Александър и Тодораки. Замфираки се изселва в София и се включва в църковно-народните и освободителни борби. Александър се отдава на дипломатическа дейност за освобождението на България и през 1856 г. е отровен от османските власти в София. Най-малкият – Тодораки остава във Враца и дейно участва в управлението на врачанската община и движението за независима българска църква, а след освобождението е депутат в Учредителното събрание.
В експозицията може да се видят икони и триптих, традиционни медни съдове, лични вещи, принадлежали на Хаджийската фамилия – кутия с принадлежности за писане, пушка-кремъклия, инкрустирана със седеф, сребърна лъжичка, филигран, лъжица от махагон и седеф, Божигробска броеница, сребърна мощехранителница, апликация с изображение на двуглав орел, оригинален екземпляр от първото издание на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ – първата печатна новобългарска книга, издадена в 1806 г. от св. Софроний, епископ Врачански, фотодокументи и архивни материали, свързани с фамилията Хаджитошеви.
Икономическото преуспяване на Хаджитошеви дава своя отпечатък и върху пространствената композиция и украса на къщата. Тя е двукатна, с маза и два живописни външни и един вътрешен язлък. Първият етаж е удовлетворявал предимно нуждите на фамилията. Състои се от кухня с огнище и долапи, столова, работна стая на жените и спалня. В работната стая на жените е изложен копринен тъкачен стан и копринени производи като илюстрация на традиционното не само за семейство Хаджитошеви, но и за цяла Враца копринарство. Вторият етаж е с по-официално предназначение, за делови и приятелски посещения. Тук са разположени стая-гостна и до нея по-малка, помощна стая. Те се отопляват с оригинална камина – джамал. Другата голяма стая е спалнята за гости, превърната в музейна експозиция, а до нея са две малки помещения, които са ползвани за склад и за прислугата. Много елементи от интериора на къщата – тавани, колони и парапети, стенни долапи и капаци на прозорци, са оформени с тънък художествен усет. Слънцето като източник на живота и светлината е претворено с особено умение в прекрасните дърворезби по таваните. За неповторимия облик допринасят и красиво разположените язлъци.
