Къщата-музей Захария Станку всъщност е принадлежала на сестрата на писателя, Лисавета. Сградата се превръща в мемориална къща през 1994 година, излагайки на оглед предмети, документи и снимки относно живота и делото на поета и романист Захария Станку (1902-1974 година), а в момента домакинства Общинската библиотека.
В първата стая на къщата, първото нещо, което привлича вниманието, е карикатурата на писателя, реализирана от И. Рос. Дори снимките на стената до нея, където Захария Станку е бил увековечен, разговаряйки с жените от Салчия или държайки в ръцете си племенника му Тудор. Във втората и последна стая, която е посветена на автора, е реконструирано бюрото му. На него стои подложка за бронзова мастилница, нож за изостряне на моливи, бронзов плакет с портрета му и една карта. „Ножът е получил от руския писател Леонид Леонов и подложката за мастилницата и картата имат лика на бухал и двете. Казва се, че бухалът носел късмет на Захария Станку“, обяснява Корнелия Олтяну, общински библиотекар. Тя кани всички посетители да подпишат книгата за гости на мемориалния дом и по този начин да имат възможност наистина да седнат в стола, на който Захария Станку е написал, може би една от най-големите му творби. Захария Станку (роден на 5 октомври 1902 година, Салчия, Телеорман – починал на 5 декември 1974 година, Букурещ) е румънски писател, автор, театрален режисьор, журналист, поет пролеткултист и публицист.
След като напуска училище на 13-годишна възраст, той е работил на различни работни места до 1919 година, когато продължава да учи литература и философия в Университета в Букурещ. След дипломирането си, той става журналист. През 1932 година публикува Списанието „Днес“ и през 1937 година – демократическия вестник „Румънски свят“. И двете издания са били забранени от фашисткия режим. Следователно, на Станку му е било забранено да публикува. В качеството си на журналист е бил затворен преди Втората световна война. През 1946 година той става директор на Националния театър в Букурещ, пост, който заема в продължение на повече от 20 години.
Той е бил член на Румънската академия на науките и председател на Съюза на писателите в Румъния. Той спечелва Държавната награда за литература, а през 1971 година получава наградата Готфрийд вон Хердер от Австрийското правителство.
Неговият роман „Бос“, който „е пътувал по света със златни сандали“, така, както му харесва на автора да се казва, е най-превеждания румънски роман на всички времена, бидейки преведен на 24 езика до 1988 година, наред с другите зици, има и превод на японски.
