Къщата-музей Марин Преда е подредена в старата сграда на училището в Силищя-Гумещ, където е учил и Марин Преда. Сградата е построена през 1910 година, в период на развитие на учебните институции в селската среда.

Къщата-музей Марин Преда е открита през 1982 година.

Вътре има картини с писателя Марин Преда, ръкописи и  предмети, които възстановяват неговия живот.

Марин Преда (роден на 5 август 1922, Силищя-Гумещ, област Телеорман — починал на 16 май 1980, Могошоайа) е румънски следвоеннен писател и директор на издателство „Румънска книга“. Марин Преда е яростен противник на комунистическия режим. Последният му роман, излязъл през 1980 година, „Най-обичаният от земляните”, е считан за яростна критика на комунизма. След няколко седмици на пазара, романът е изтеглен от всички библиотеки и книжарници, обществени и университетски.

През април 1942 година дебютира със скеча “Изгореният” във вестник Тимпул (Време) (номер 1771 и 1772 от 15 и 16 април), на литературната страница „Спирки”, гарантирана от Мирон Раду Параскивеску. Дебютът на 20 години му дава вяра в писането, като продължава да публикува скечовете и разказите: “Зъл дух”, „Акация”, „Кон”, „Нощ”, „На полето”.

През 1943 година, март, се появява неговата „Хълм” във вестник „Времето на войната”. През април „Събитието на деня” публикува скеча Ротила. Взима участие в няколко сесии на литературния кръг Летец, ръководен от критика Еуджен Ловинеску, където новелата „Кон” произвежда върху присъстващите живо впечатление, запалвайки очароването на Дину Никодин, който купува ръкописа срещу голяма сума пари. Новелата ще бъде включена в дебютния му том от 1948 година, „Среща от земите”.

Между 1943 и 1945 година е взет в армията, опит, описан в по-късните му трудове, в романите Животът като плячка и Опиянение. През 1945 година става      редактор във вестник „Свободна Румъния”. След това от 1952 година става редактор в списание „Румънски живот”. През 1955 година публикува  I том от Морометевци, а през 1967 година се появява  II том  на романа.

През 1956 година получава Държавна награда за романа Морометевци. През 1965 година превежда заедно със съпругата си Ета романа Чума на Албер Камю. През 1968 година е избран за вицепрезидент на Съюза на писателите,а през 1970 година става директор на издателство Румънска книга, което ще руководи до внезапната си смърт през 1980 година. През 1970 година превежда в сътрудничество с Николае Гане романа на Фьодор Достоевски: Демони. Романът му, Самотникът, получава наградата на Съюза на писателите за 1971 година.

Появява се второто издание на романа Самотникът през 1976, а през 1977 публикува Животът като плячка, широк автобиографичен роман, който има за основна тема кристализирането на съзнанието на един артист.

През 1980, в издателството, което ръководи, публикува последния си роман: Най-обичаният от земляните. Между 1975 и 1980 година живее в Букурещ на улица (художник) Александру Романо номер 21.

На 16 май 1980 година умира в творческата вила на писателите  в Двореца Могошоайа.

Семейството му е убедено, че светкавичната му смърт има връзка с публикуването на романа му Най-обичаният от земляните и става в мистериозни условия. Марин Преда е погребан в Алеята на писателите в гробището Белу.