Родната къща на Петко Славейков в град Велико Търново е реставрирана през 1971 година. Тя е един от обектите на Регионален исторически музей. Пред нея е положен паметник, дело на скулптора Благой Илиев. В къщата не се допускат случайни посетители. Необходимо е да се направи предварителна заявка, още от предхождащия ден.
Петко Р. Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 г. в дома на Рачо Казанджията. Всъщност раждането става в килия на храм „Св.Св. Кирил и Методий“ на около 100м над къщата. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Банско или Якоруда. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново.
Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
Той е една от най-значимите фигури както на Възраждането, така и на развитието на следосвобожденска България. За времето си е изключително високо образован, учи в различни градове, като междувременно се занимава и с много четене. Голямо влияние върху младия търновец има „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. В годините на своето образование той написва и своето първо произведение, което е запазено и до ден днешен – „Акатист на три светители”.
През 1843 г. започва учителска му дейност. Учителствува в Търново, откъдето обаче е изгонен заради написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици”. През 1844 г. е учител в училището към храм „Успение Богородично“ в град Килифарево, където успява да подиграе гръцкия владика по време на църковна служба и отново е изгонен от местните чорбаджии.
Петко Славейков обаче не се отказва и продължава делото си в много други градове и села на България. Използва известната по онова време взаимоучителна метода. До 1847г. след активно занимаване с българския фолклор Петко Славейков събира 2263 песни, пословици и поговорки. През 50-те години пише първите си книги – „Смесена китка”, „Песнопойка” и „Басненик”.
Участва и в организирането на проваленото въстание на дядо Никола в Търново.
Започва издаването на хумористичния вестник „Гайда” и продължава до 1864г., когато заминава в Цариград. В османската столица той участва в редакцията на българския превод на библията и издава редица вестници и списания като „Гайда”, „Македония”, „Читалище” и др. Ръководител е на църковната борба и е един от най-значимите и дейци. След приключването и става учител в Екзархията.
През 1873г. създава своето най-популярно и значимо творение – поемата „Изворът на белоногата”.
Той е един от най-активните ръководители на борбата за независима българска църква. Участник в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. През 1879 г. депутат в Учредителното събрание, деен участник в изработването на Търновската конституция. Умира през 1895 г. Петко Р. Славейков е бележит поет и писател, един от създателите на новобългарският книжовен език, талантлив журналист, издател на българския възрожденски периодичен печат и общественик.
