Къщата от улица Михай Еминеску № 44 е една от най-старите сгради на Слатина и вписана в списъка на историческите паметници на окръг Олт.
Историята на Слатина може да се прочете по улиците на града от края на XlX и началото на ХХ век. Архитектурата на къщите от това време има класически, неокласически влияния, Арт Нуво, нео-румънски, френски, бранковеански и френска еклектика.
В началото на ХХ век Слатина, с центъра и крайните квартали е имала формата на петоъгълник със страни: „Пърлиции, Бребении, Монастир Клокочьов, казарма от хълм Калоянка и обединението на gârlii Валеа муйерии с Олт „, сред които бяха очертани кварталите: Цънтър на града, Оброкарии, Калоянка, Сопот, Друмул Гърии, Клокочьов, Деалул Виилор, имайки 42 улици, някои имащи „тротоари, застлани с базалт на прав участък от 1580 метра.“
Между двете световни войни, частта от улица Букурещ при обществената градина в Общинския дворец, е наричана Константин Дисеску, днес се нарича Михай Еминеску. К.Дисеску е роден в Слатина през 1857г.,бил е значиелна личност в Румъния: учител, виден юрист – създател на конституционното и административно право – известен адвокат, дипломат.
Сградите, които съставляват историческото наследство играят водеща роля в градския пейзаж на стария град. Те са разположени на улица Липскани и Михай Еминеску и от двете страни. В момента има общо 81 структури, построени между 1860-1938г. в един от следните стилове: нео-готически, нео-румънски, модерен, стил Арт Нуво, арт деко и обновявания от различни периоди. Повечето сгради имат на приземния етаж търговски площи, а жилищни площи на горния етаж.
Съществуват различни становища за произхода на името на града. Първата версия предполага, че името Слатина е от славянски произход, произлизащо от думите „слам“ (земя) и „тина“ (солена); така, че името ще се превежда като „солена земя“, „соленина“, „солена вода“, позовавайки се на водата на река Олт. Тази хипотеза е мотивирана от топонимията слава от някои места в града и околностите, както и на някои населени места, намиращи се в близост до града (Оброкари – днес улица Тудор Владимиреску, Хълм Градищя, Клокочьов, Hill Grădiştea Clocociov Добротинет, Милков, бербени, Сопот, Теслуи и т.н.) Отново в подкрепа на тази хипотеза идват и записките на историка А.Д. Ксенопол, който говори за славяните като миграционен население.
А втората хипотеза твърди, че името на града идва от архаичното латинско наименование „Salaatina“, „Salatin“, „Слатина“ – като по този начин довежда до извода, че град Слатина носи името на римска колония, някога заселена тук.