Къщата от улица Михай Еминеску № 48 е една от най-старите сгради на Слатина и вписана в списъка на историческите паметници на окръг Олт.
Образувано от древни времена, селището от Валеа Сопотулуи, поради естествения темп на растеж и възможности, създадени от преминаването на важни търговски пътища в Слатина („восъчен път“, „на овцете“ или „на бъчвите“), се разпростират върху съседните хълмове на Долината Олт (Валеа Олтулуи). Находките от византийски монетни, , венециански, сръбски от вековете XI – XIII оправдават търговското значение на населеното място, дори преди първото документално споменаване.
Слатина за първи път е документирана в средновековието, на 20 януари 1368г. в търговска официална привилегия дадена от Владислав I Влайку (1364-1377)г., за търговците от Брашов, като място за вътрешна митница на първия ред от полето на Олт, задължителен пункт за преминаване на количките със стоки през Олт.
Съществуват различни становища за произхода на името на града. Първата версия предполага, че името Слатина е от славянски произход, произлизащо от думите „слам“ (земя) и „тина“ (солена); така, че името ще се превежда като „солена земя“, „соленина“, „солена вода“, позовавайки се на водата на река Олт. Тази хипотеза е мотивирана от топонимията слава от някои места в града и околностите, както и на някои населени места, намиращи се в близост до града (Оброкари – днес улица Тудор Владимиреску, Хълм Градищя, Клокочьов, Hill Grădiştea Clocociov Добротинет, Милков, бербени, Сопот, Теслуи и т.н.) Отново в подкрепа на тази хипотеза идват и записките на историка А.Д. Ксенопол, който говори за славяните като миграционен население.
А втората хипотеза твърди, че името на града идва от архаичното латинско наименование „Salaatina“, „Salatin“, „Слатина“ – като по този начин довежда до извода, че град Слатина носи името на римска колония, някога заселена тук.
Сградите, които съставляват историческото наследство играят водеща роля в градския пейзаж на стария град. Те са разположени на улица Липскани и Михай Еминеску и от двете страни. В момента има общо 81 структури, построени между 1860-1938г. в един от следните стилове: нео-готически, нео-румънски, модерен, стил Арт Нуво, арт деко и обновявания от различни периоди. Повечето сгради имат на приземния етаж търговски площи, а жилищни площи на горния етаж.