Мавзолеят е проектиран от арх. Илия Попов и е построен през 1934г. Сградата е изградена от камък с квадратна форма, наподобяваща църква. Има куполовиден покрив, на който са оформени няколко прозореца. Куполната част е изградена от бял врачански камък. От вътрешната си страна мавзолеят е изографисан със стенописи. На входа от мозайка е изрисуван портрета на Антим І. Вътре е разположена седяща скулптура на първия български екзарх, а отдолу в подземието е разположен саркофага с тленните му останки. През 1975 г. мавзолеят е обявен за паметник на културата.
Антим І е роден през 1816 г в Лозенград, Източна Тракия. Учил в Цариград, а в Света гора е приел монашеския сан през 1837 г. През 1856 е завършил Московската духовна академия, а през 1868 е избран за Видински митрополит. Тук той скъсал с цариградската патриаршия и започнал борба за българска църковна независимост. След основаването на Българската екзархия, през 1872 е избран за първи български екзарх. Екзарх Антим І протестирал против баташкото клане от 1876 г. и се обърнал с писмо до руския цар, в което изложил тежкото положение на българския народ и помолил царя да се застъпи за България. За тази му дейност Високата порта свалила Антим І от екзархския пост и го заточила в Мала Азия. След Освобождението през 1878 г. в резултат на обща амнистия Антим І отново става екзарх и участва в изграждането на новата българска държава. През 1879 г. той председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Александър Батенберг за първи български княз.
Екзарх Антим І по-късно се връща във Видин като поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит. Той завещава цялото си състояние за построяването на църквата „Св. Димитър”, за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело като построява голяма двуетажна прогимназия, която и до днес носи неговото име. Умира на 1 декември 1888 г. в гр. Видин.
В близост до мавзолея се намират църквата „Св. Николай” и джамията на Осман Пазвантоглу.