Манастирът Клокочов, с храмово име Свети Архангели Михаил и Гавриил, записва името си между най-старите монашески сгради. Началото му, не е записано в документите от онова време, е загубено с течение на времето. Някои документи посочват като ктитор Михай Витязул, който превии и дарения, настъпилата деградация след 1628 година определят една нова и съществена реставрация по времето на Матей Бсараб. Така, повторното изграждане на манастира се приписва на големия управител Диику Буйческу вел ага, роднина на Матей Басараб, заедно със съпругата домашна помощница Думитра и майка й, прислужницата Мара. Сигурно е, че построяването на старата църква започва през 1645 и продължава няколко месеца.
Традицията казва, че владетелят Матей Басараб, бидейки преследван от турците, се скрива в един ров под един бъз в гористия Клокочов. Спасявайки се от преследвачите, от признателност решава да изгради манастир, на който по време на управлението му прави много дарения . Вподкрепа на тази традиция идва и свидетелството на преброяването на населението от 1862, което казва,че „църквата е основана през 7153 (1645) от мъртвия Матей Басараб Водъ”, вероятно под въздействието на писание, направено през 1645 година, когато сградата е преправена от болярина Диику Буйческу, внук на владетеля.
Между XVII-XVII век, манастирът е известен със собствеността и доходите, с които разполагал, чийто поклонник е владетелят Александру Коконул към Манастир Култумуш в планината Атос. От втората половина на XVIII век, но най-вече след одържавяването на манастирското имущество, комплексът търпи няколко срива, вследствие на грабежите, на първата световна война, както и земетресенията от XIX и XX век, които довеждат до пълното му деградиране.
Земетресението от 1977 година оставя дълбоки следи, чувства се нуждата от цялостна реставрация между 1980 и 1981 година.
Манастирът пази частично външната стена, висока, с масивни странични подпори, които придават на комплекса характер на крепост. Камбанарията представлява констрикция, формирана на две нива: партер, фланкиран във вътрешността от две ниши с дебелината на стената, и шестоъгълната кула със заоблени отвори, във вътрешността на които се намират камбаните.
Църквата е построена в триконичен план, с отворена веранда , със заоблени аркади върху кръгли, дебели стълбове. Тук има красив кенар, издълбан от камък, който украсява писанието от 1645 година, украсява входа отвътре. Входната врата, катедрите, иконостасът и останалите мебели са от красиво издълбано дърво. Рисунките са нови, направени през 1937 година от художника Николае Панъ. От старите рисунки се пази все-още в притвора оброчното табло, забележителен групов портрет, с портретите на ктиторите и на преките им наследници.
В близост е подреден и музей, със значима колекция от старо румънско изкуство, включваща икони, предмети на декоративното изкуство (по-специално сребърни предмети, бродерии, платове и дървени скулптури), и книги с илюстрации, гравирани в дърво, направени в най-известните печатници в страната от известни румънски художници. Добре съхранени, те представляват колекция с голяма историческа и културна стойност, показвайки различни моменти от миналото на манастира, както една дълга и наситена творческа дейност в областта на декоративните изкуства.
Днес, паството на манастира наброява 40 майки, като игуменката е Ставрофора Юлия Бъгъчяну, а отец свещеник Николае Бълъшойу.