Намиращ се на юг от Крайова, в близост до гора на брега на Жиу, манастирът «Свети Николае Садова» първоначално е основан от крайовските боляри. Те издигнали около 1520 г. дървена църква на мястото, на което Матей Басараб е построил зидана църква между 1632-1633 г.

Строителството на новото светилище е свързано с легенда, според която Матей Басараб, който водил борби срещу турците при Скела Чобанулуй, в района на Бекет, достигнал с войските до Садова.

След като се помолил на иконата на св. Николае тук, обещал, че ако спечели битката, ще направи зидана църква.

На 26 август 1632 г. спечелва битката и ставайки владетел на страната, започва самото строителство.

Заедно със съпругата си, Елена, открива много църкви и манастири, включително Сариндар и Плумбуица в Букурещ, Кълдърушан, Максинен, Говора и Арнота, където е и погребан.

Църквата на манастира «Садова» е напълно реставрирана след 1900 г., а е осветена през 1904 г. в присъствието на крал Карл.

Според съществуващите документи и предимно от рисунките на манастира, се оказва, че в началото той е бил домакин на монаси, но през 1959 г. е имал общност от монахини. Но те били принудени да напуснат манастира, по указ 410, а църквата е превърната в енорийска църква.

1992 г. тук  е възобновен монашеския живот и мястото е населено от монахини, но през 1994 г. се завръща към общността на монасите, както е било първоначално.

Църквата е тухлена, с дебели стени, издигнати върху основа от каменни блокове.

Има затворено преддверие, достатъчно голямо. Между наоса и притвора има две дебели странични колони, разделящи двете помещения.

Те подкрепят свода, който поддържа купола, с осмоъгълна форма, покрит с етернитови плоскости.

Покривът на църквата е от поцинкована ламарина, а подът е с мозайка.

Стените са пробити от големи, двойни прозорци, а вътре все още се пази голяма част от оригиналното изографисване, почистено през 1904 г.

Отвън, дебел среден пояс, усукан, разделя стените на два регистъра. И двете са украсени с фириди, горните с много елегантни орнаменти.

Под корниза има пояс, състоящ се от три реда тухли.

Възобновяването на монашеския живот наложило и ремонта на църквата и на околните сгради, придавайки на на светилището предишната дискретна красота.