Построен през 1662 година от воеводата Григоре Гика, с последващи промени между 1784 – 1794 година. Църквата е обогатена с масивна камбанария и високи, дебели стени и тесни прозорци стрелба, позволяващи защитата отвътре. Тя е част от бившия манастир, от който все още има следи от останки от килиите и стената на стаята. Заедно с Гура Мотрулуй, Тополница, Валя ку Апа, манастирът Чернещ е бил измежду метохиите, посветени на манастирите Тисмана и Бистрица.

Манастирът Чернещ е известен в историята и с епископското си установяване, освидетелстван като монашеско селище от калугери, а като последен монах жител е запомнен Генадий Протосингелул, починал през 1837 година. Службите в църквата са били държани доста време от свещеника енориаш, а през 1970 година са преминали в наследството на музея „Железни врата“, при което всички обекти за поклонение са били асимилирани в склада на музея, на място, където можете да ги видите и днес.

Съгласно законовите разпоредби, на Епархийския съвет на епархията в Северин и Стрехая, в работното заседание от 16 декември 2004 година, е било обсъдено и одобрено реактивирането на Манастира „Света Троица“ от село Чернещ и Митрополитския съвет на Митрополията в Олтения, по време на заседанието му на 5 юли 2005 година, одобрява възстановяването на монашеското място, което ще функционира в Дробета Турну Северин Юг в службата на старши свещеник.

През август 2007 година започва работата по изкопаване на основите за две крила от килии, както и за столовата и за кухнята.

Манастирът Чернещ в момента е девически манастир, като засега има две живущи жени.

Чернещ е село в окръг Мехединци, Олтения. Преди повторното основаване на града Северин, Чернещ е бил в продължение на векове центъра на Мехединци, там се намирали магазините на търговци и болярските къщи на Мехединци (на Глоговени, Микулещи, Тудор Владимиреску и т.н.). След това хората в Чернещ са пропаднали бързо, така че, когато Николае Йорга посещава мястото, бившия град е бил намален до местност с „тумбести къщи“.

Сред местните личности се открояват Димитър Греческу (1841 – 1910 година), ботаник, лекар, член на Румънската академия и Йоан Г. Бибическу (1949 – 1924 година), журналист, политик, икономист, управител на Националната банка на Румъния.