Музеят на селото в Бабичу излага аспекти от социалния живот на местните общности, специфични за зоната на Олтения. В музея могат да се открият сечива, народни носии, картини и домакински инструменти от региона на Олтения.
В структурата си, едно румънско село включва огнището на селото, площта за конструкциите в селото и границата или имота на селото, която предствлява заоната за икономическа дейност. Огнището на селото е формирано от стопанства, общностни конструкции (църкви), чешми, гробища, а имотът на селото включва остойностените чрез занимания терени: обработваемите (полета), ливадите, пасищата, горите и др. Понякога и в имота на селото има стопански постройки, обитавани временно, наименовани конак, стаи, приют, къща в полето, която, в някои случаи, формират други села.
Основаването на селищата предполагало изпълнението на ритуален комплексен сценарий, от който два аспекта били много важни: архаичните практики за избор на мястото за създаване на селото и самите практики за създаване на селата.
Селското стопанство е единица за продукция и културна форма, която се намира както в огнището на селото (постоянно стопанство), така и в някои периферни зони (сезонно стопанство). Всяко стопанство принадлежи на едно семейство и е съставено от сградата за живеене и добавени постройки (стопански сгради). В конфигурацията на стопанствата се оглежда профилът на заниманията, социалното положение на собствениците и природните фактори.
Конструкциите, които изграж s-auдат стопанството, диференцирано и развито на първо място според изискванията на заниманията, тъй като се е търсело все по-добро приютяване на животните, на сечивата и средствата за транспорт, на различните земеделски, овощни, винарски продукти. В селата, в които преобладавало животновъдството, се наложило разширението и увеличаването на конструкциите за тяхното приютяване. В селата, специализирани в различни занаяти и дори в земеделските, размерите на тези конструкции били по-ограничени, но се разширява мястото за складиране на продуктите.
Жилището е мястото за развиване на семейния живот, и има комплексни функции: място за приютяване, почивка, забавление на семейството, за извършване на домакинска работа и за предаване на жизнения опит от възрастните, за развиване на обичаи и церемонии, за пазене на предмети и провизии. Отразявайки изцяло заседналия начин на живот на румънския народ, върху къщата се концентрира постоянно грижата и желанието за хубавото на румънския селянин.
Най-старото жилище е това от полузаровен тип или заровен (коптор), имащо ограничено разпространение през XVIII- XX век в силво-степната зона на Олтения и Мунтения. В тези зони копторите не представляват примитивна форма за живеене, а адаптационна такава. Те били хладни през лятото, затопляли се по-лесно през зимата, били по-малко забележими, значи по-добре прикрити от очите на нашественици. Не са доказателство за бедно икономическо състояние, построяването им предполагало използването на голямо количество дъбово дърво, струвало повече от жилиже с глинени стени и плетеница от клони. Обикновено имал две стаи, стая „на огън”, където се намирало свободното огнище с много голям комин, пирамидален, отгоре, а другата била стаята за живеене със „сляпа” печка с отвор за снабдяване към огнището.
