Появата на музея идва от първите занимания на многообразната личност на Николае Дрок-Барчиан, директорът на гимназията. Той основава през 1876 година ботаническа градина, а през 1883 година ученически музей за природни науки. Обогатен впоследствие с археологически предмети и документи, като събраните материали се изгубват след разрушаването на града през 1916 година.
Общинският музей е основан през 1934 година, чрез Решение на Влашката префектура. По внушение на учения Йон Андриешеску, му се дава името на първия професор по археология на университета в Яш, роденият в Джурджу, Теохари Антонеску. На чело на институцията е назначен, с почетна титла, младият професор Думитру Берчу, който я ръководил до 1948 година. След двугодишна пауза, тя е основана отново и развивана в течение на две десетилетия, от професор Георге Ръдулеску, абсолвент по Изящни изкуства, подпомаган от музеографа-реставратор Михай Йонеску.
Между 1950 и 1980 година, музеят е бил от районно значение, обществено и без юридическа обособеност. Става отново общински през 1981 година, след поправките, донесени от териториално-административната реформа, със секции по история и етнография и Офис за културно национално наследство. Между 1977 и 1990 година, постоянната му изложба се казвала “Музей на борбата за независимост на румънския народ”. От 1993 година взима отново името на предвоенния си покровител, а между 1999 и 2005 година се възстановяват изложбите на секциите по археология и история.
Чрез отстъпване на мястото на секцията по етнография от комуната Флорещ-Стоенещ, собствеността й е донесена в Джурджу, където е направена нова постоянна изложба в края на 2006 година. От 2003 година в администрирането на Общинския музей влиза и Къщата-музей на поета Петре Гелмез от комуна Гогошар.
Залата, посветена на славното управление на Мирча чел Бътрън (Мирча Стари) включва, между другото, намерени части в двора на града и факсимилие на документи, издадени в Джурджу. Отделно място е запазено за епохата на Михай Витязу, чиито победни битки от 1595 година (Путинейу, Стънещ, Шерпътещ, Кълугърен, Джурджу) са допринесли за известността на тези места в цяла Европа. Преходът от средновековния към модерния период (вековете XVII – XVIII) е предадена чрез изображения на паметници от региона (Комана, Миронещ, Добрен, Херещ, Флорещ-Стоенещ, Гъисен), чрез печати и карти от епохата, оръжия, украшения, монети и други доказателства. Изграждането на модерна Румъния е отбелязано чрез събития, белязали съдбата на страната: Революцията от 1848 година, Обединението на Княжествата (1859), постигане на Независимостта на държавата (1877) и Голямото Съединение (1918). В същото време са подчертани и постиженията, които индивидуализират Джурджу в рамките на развитието на румънското общество, най-вече приоритетите в транспорта и комуникациите.
Секции на музея: Възпоменателна история, Етнография, История, Археология
