Ранните дни на музея „Бащини огнища“ датира от ранните години на ХХ век, по-специално 1912 г., когато учителят Марин Джорджеску изложил за първи път личната си колекция първи път, първо в местното основно училище в село Гоставъц (окр. Олт), а след това в началното училище в Маротину де Сус (окр. Долж). Когато започнала Първата световна война Марин Джорджеску е мобилизиран, а колекцията остава в училищната канцелария в Маротину де Сус, така че когато се върнал той я намерил полуразрушена. Продължил работата си като страстен коллекционер, а предметите излагал в сградата на личната си къща в Челару.

По този начин е възможно откриването през 1972 г. на „Музеен пункт Челару“, на събитието участва първият секретар на окръг Долж – Константин Бабалан.

Междувременно свещеникът на село Челару, Йон Будуллан реализира в енорийския дом на църквата «Св. Николае» богата колекция от икони, религиозни предмети и народни носии.

След смъртта на учителите Марин и Зеновия Джорджеску колекцията на музейния пункт е дарена на местния съвет Челару и със съгласието на митрополията на Олтения, двете колекции са слети, предметите са изложени в училището на Челару под грижите и надзора на г-н учителя Виктор Анкуца, но откриването е направено на Цветница, през 1992 г.

Трябва да се отбележи, че през 1993 г. в банската къща в Крайова се провежда експозицията „Бащини огнища – Челару“ с предмети от този музеен пункт.

През лятото на 1999 г. музеят отново сменя мястото си, този път то е по-просторн, заема първия етаж на сградата на детската градина в Маротину де Жос с площ от около 260 м2.

В момента музеят „Бащини огнища“ представя над 1300 експоната, разпределени в 8 помещения.

По този начин, тук откриваме врати на колиби от XVIII век, тъкачни станове, инструменти, дрехи и цървули помагат на посетителите да си представят как са живели преди два века местните хора.

Битовите предмети от началото на XIX век, газените лампи, шевните машини, все още работещи, ютиите на въглища и впечатляваща колекция от монети стоят редом до „оката на Куза“ мярка за зърнени култури, използван по времето на владетеля. Колекцията оръжия от време на войната за независимост е свидетелство за факта, че и в тази област са живели хората, които са получили награди за храбрости на военния фронт.

Отделна категория експонати са иконите и религиозните предмети.

Сред експонатите има няколко стари икони на около триста години и Евангелието, които са били на Александру Йоан Куза.

В музея има и предмети, принадлежащи към по-далечни епохи: селскостопански и домакински инструменти от XVIII век, облекло и оръжия от Средновековието, сред които е дори един буздуган или парчета от керамични съдове от периода на гетто-даките.

Предметите са групирани в хронологичен ред и са изследвани от специалисти в началото на века, когато учителят и селският свещеник поставяли основите на музея.