Мусинска пещера се намира близо до с. Мусина, област Велико Търново. Дълга е около 380 м и е изцяло картографирана. В пещерата се е заселила огромна прилепова колония. Достапът е свободен, но не е препоръчително необучени хора да влизат навътре.

Намира се в дясно под пътя при влизане в село Мусина от град Велико Търново в посока град Павликени. За да се достигне до входа й обаче, трябва да се влезе в селото и да се слезе в дясно по улиците до реката. Най-добре е да се пресече реката и срещу течението по десния й бряг улицата води до чешма пред входа на пещерата. Пред самата пещера се забелязват и остатъците от водно колело, воденичен камък и каменни градежи. В нея са открити следи още от първобитния строй.

Пещерата е с два входа (сух и широк и воден тесняк). Наклона е с понижение от входа около -2м. и следващо повишение от около + 5м., след което следва отново понижение от -3м до кален сифон по главната галерия.
В дълбочина на пещерата се намира „Синьото езеро“ (Синият вир), което се явява и начало на много опасен сифон. Като легенда се говори. че в дъното на една от залите във водната галерия на пещерата има потопено римско злато.

Сухоземната част на пещерата е обитавана от голяма прилепова колония.
Във водната част тече подземна река, която идва от десетки километри по карстовите разломи и пещери. Има дори запазени спомени, че преди време в пропастна пещера в района на село Добромирка (около 17 км. по права линия) била пусната слама, която изплувала в Мусинска пещера.

При създаването на римския град Никополис ад Иструм, римляните каптирали извора от пещерата и изградили водопровод с акведукт, за доставяне на прясна вода до града. Водопроводът достигал до разпределителеден воден резервоар западно от града.

Преди 1990 г., пещерата е била благоустроена и осветена, а входа затворен. Сега обаче достъпа е свободен, но не е препоръчително влизане навътре за неспециалисти, понеже е доста опасна.