оден през 1725 година, Йонашку Купецу бил един от най-проспериращите търговци в областта, и успява да натрупа значително имане, което дарява изцяло на град Слатина.
Цялото имане, събрано от Йонашку Купецу през своите 71 години живот, е оставено на слатинчани, на които търговецът остава, кокто е отбелязано в историята на катедралата „Църква за душата, училище за разума, болница за тялото и извор на жизненост”.
В края на XVIII век, от парите на Йонашку Купецу се изгражда училище, където момчетата, които произхождали от бедни семейства получавали безплатно обучение. Училище Йонашку било едно от най-добрите училища в страната, което подготвило десетки поколения ученици, с реноме в националната цивилизация. „Голямото училище от долината”, както било познато, функционирало, с малки прекъсвания, до 1894 година, когато е съборено и се построява локал с изключителна арйитектура – „Момчешко училище номер 1 Йонашку”. От 1921 година, Училището за Индустриални ученици получава разрешение от Министерството на общественото образование да функционира в същата сграда. Училището за църковни певци има, първоначално, одобрение от Министерството на общественото образование през 1923. МОО чрез Генералната Дирекция за начално образование, не одобрява функционирането на това училище в локала „Йонашку”, тъй като тук функционира и Момичешкото училище номер 1. Това училище, основано през 1846 година, не е имало самостоятелно място.
През 1938, учителките П. Рошу и M. Брату, учредяват училищен музей, за да „се запазят важните моменти от еволюцията на румънското образование”.
Училище Йонашку се облагодетелства и от фонда, оставен през 1866 година от Йон Варипати. Варипати е големият земевладелец, който оставя на училищата в Слатина „цялото си движимо имущество”. Училище Йонашку, както и други училища, впрочем, било заето със събиране на собствени фондове. Най-подходящата форма за събиране на фондове били публичните училищни празненства.
Още от 1860, Библиотеката на училище Йонашку била и Обществената библиотека на града. Инвентарът на книгите, направен през тази година, започвал с „Doppia Scripturae” от Д. Ярку, и завършвал с номер 64 с шест нови карти.
През 1927-1928 година, тук е седалището на Културен кръг Слатина номер 1, ръководен от Дионисий Попеску, от който били част Училищата за момчета номер 1 и 2 и тези за момичета, също така, номер 1 и 2, както и „Градините” за деца, например „Градина Княз Мирча”.
Училище Йонашку дава ценни хора на обществото, като например: Т. Буркъ, T. Добреску, Д. Д. Полихрон, К.T. Драгомир, Михъйеску Флорин или Д. Попвичо. Теодор Буркъ е известен скулптор. Теодор Добреску е авиационен инженер . Проектира, през 1908, „миниплан” назован „апарат за летене”, патентован от Бюрото за Открития Букурещ. Думитреску Думитру Полихрон, генерал, учител в Висшето Военно Училище. Кайус Траян Драгомир, писател, научен изследовател, доктор по медицински науки, посланик на Румъния в Париж. Михъйлеску Флорин, доктор по филология, литературен критик, сътрудник във факултета по Румънски език и литература – Букурещ, преподавател във Филологическия факултет в Клуж, лектор в катедрата по Румънски език и литература в Сорбоната в Париж.
След кратък период, когато служи за интернат за момчетата от „Раду Гречяну”, в комунистическия период, тук функционира Областния Училищен Инспекторат. И днес, мястото служи пак за образование, като тук функционира Къщата на Дидактическото Тяло.
