Никополис ад Иструм е античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново – Русе.
Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново – Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в централната Дунавска равнина.
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официален език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. В Никополис ад Иструм действала и герузия.
Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили.
От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край Бяла черква, Павликени и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни.
Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (тоалетна); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м западно от града са останките на водния резервоар-колектор.
Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. От портите към градския площад водят улици, настлани с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновено с размери 30 х 70 м. Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод е Западният с дължина 26 км. По него водата е достигала специално изграден резервоар, разположен до западната крепостна стена. От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.
Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в централната Дунавска равнина. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос – Марцианопол – за Мелта и вероятно към Монтана.
От декември 2012 г. стартира голям проект за ремонт и модернизиране на архитектурния резерват.
