Седалището на Окръжната агенция за плащания и социална инспекция е една от сградите, включени в списъка с туристически обекти на окръг Долж, бидейки построена в края на XIX век.
Произходът на сегашното име на града е предмет на много спорове и плува в легендата; единственото нещо, което може да се каже със сигурност, е, че името идва от славянското „Крал“ (цар, император).
Периодът 1880 – 1906 г. от историята на града е наричен Крайова Феликс. Това ще бъде най-успешният период до тогава, спечелването на националната независимост, разпределянето на земята, изграждането на железопътната линия Крайова – Букурещ, развитието на промишлеността и културния и художествен живот са щели да трансформират града.
Към края на XIX век, Крайова – с над 40 000 жители – е град с малки фабрики и работилници за химикали, селскостопански машини, графични изкуства, щавачници, текстил, строителни материали, храно-вкусова промишленост и др.
През 1900 г. Крайова притежава 924 фирми с промишлен характер (от които 20 са на голямата индустрия). Утвърждава се и банковото дело в началото на XX век, като вече е имало шест банки и 2 обменни бюра.
През 1887 г., Театър Теодорини запалва първите електрически крушки. На 26 октомври 1896 г. започва да работи ел. заводът в Крайова (с оборудване AEG – Allgemeine Elekticitats-Gesellschaft), с инсталирана мощност от 310 конски сили и който захранвал 365 лампи на 39 улици в мрежа от 30 километра. Крайова е първият град в Румъния захранен с електрическа енергия въз основа на двигатели с вътрешно горене.
В този период е щяло да бъдат построени дворците на Ворворените и Жан Михаил. Също по това време (1890) е проектиран бившият Дворец на правосъдието (сега централата на университета) от архитект Йон Соколеску. Сградата е илюстрация на неокласицизма в областта на архитектурата. Сегашната катедрала „Свети Думитру” е построена през 1889 г. на мястото на бившата църква разрушена от земетресението през 1840 г. в стария център на града. По плановете на френския архитект Lecomte de Nouy, е открит парк „Романеску” (първоначално наречен Парк „Бибеску”), един от най-големите градски паркове в Европа. Създадени са Ботаническата градина и лесопарк Тераса Жиулуй. Успяно е и възстановяването на парк „Михай Брану“ (в близост до настоящото седалище на Агрономическия факултет). Сградата на националния колеж „Карл I” е построена между 1895-1896 г. от архитекта Тома Добреску. Комплекс „Минерва” е построен между 1898-1903 г. Всички те са част от днешното културно наследство на града.
