Паметникът на героите Мурфатлар е издигнат в памет на тези, които са се били по време на Първата световна война през периода 1916 – 1918 година.
Участието на Румъния в Първата световна война включва общите мерки и действия от политически, дипломатически и военен аспект, извършени от румънската държава, сама или заедно със съюзниците, между 28 юли 1914 и 11 ноември 1918, с оглед на постигането на основната политическа цел на участието във войната – създаване на единна национална румънска държава. Международната система е белязана в края на XIX и началото на XX век от съперничеството между големите сили за контрол на извън европейския свят. В Европа, Германия е станала основна сила и нейното поведение на континента определя едно изключително разнищване и възстановяване на съюзите, отнесено към миналите десетилетия.
От военна гледна точка, Румъния идва след безславна победа във Втората балканска война, еуфорията от победата прави да се мине лесно над видимите липси в областта на военното командване, организацията и обучението на войските и най-вече в оборудването с оръжия и военна модерна техника.
Въпреки че е свързана с Австро-унгарската империя чрез таен съюзнически договор, от 1883 година, Румъния решава да се обяви за независима при избухването на враждебност, през юли 1914, надделявайки в интерпретирането на относителните клаузи към „casus foederis”.
През август 1916, Румъния получава ултиматум да реши дали иска да се присъедини към Антантата „сега или никога”. Под натиска на ултимативното искане, румънското правителство приема да влезе във войната на страната на Антантата, въпреки че ситуацията на бойните фронтове не била благоприятна.
След серия от бързи тактически победи в Трансилвания над австро-унгарски сили, малобройни от гледна точка на броя, румънската армия ще понесе през есента на 1916 серия от съкрушителни поражения, което ще форсира държавните власти да се укрият в Молдова, позволявайки на врага да окупира две трети от националната територия, включително столицата Букурещ.
През лятото на 1916 о пролетта на 1917, под ръководството на нов военен „leadership” (генералите Презан, Кристеску, Григореску, Авереску, Въйтояну и др.) и със значителната подкрепа на Френската военна мисия, ръководена от генерал Анри Бертло, румънската армия е реорганизирана и обучена на модерна база, адаптирана към изискванията на войната.
Кампанията от лятото на 1917 е успешна, успявайки, в началната фаза, да се победят силите на Централните сили в битките при Мъръщ, Ойтуз и Мъръшещ. Румънските военни планификатори имали намерение да продължат да продължат да развиват тази офанзива, за да се започне с освобождаване на окупираната територия, но избхването на революцията в Руската империя води до изоставане на тези планове и минаване отново на стратегическа отбрана.
Ситуацията на източния фронт се развива по негативен начин, така че след като Русия сключва примирие в Брест-Литовск с Централните сили, Румъния е принудена да иска примирие и след това ще е принудена да излезе от войната и да подпише отделен мирен договор при унизителни условия, през пролетта на 1918 година. За щастие, отказа на княз Фердинанд, който отлага до безкрайност формалния жест да подпише този договор, прави възможo повторното започване на военните действия в последните два дни на войната, запазвайки по този начин статута на Румъния на воюваща страна на Конференцията за мир в Париж.
