Открит на 29 юни 1930 г. паметникът е разположен в центъра на града и е творчество на скулптора Йон Йорданеску. В продълговата форма на пресечена пирамида, пиедесталът е изработен от правоъгълни варовикови блокове, е увенчан от група статуи ronde-bosse, излят в бронз, висок 2,50 м и олицетворява два персонажа: войник в униформа за кампания, който държи пистолет в дясната си ръка, подпряна на бедрото, с лявата, сочещ напред и една жена, представляваща Победата, в лявата й ръка тромпет, който свири началото на нападението, а в дясната си ръка лавров венец.
Следният текст е гравиран върху бронзовите плочи по фасадите на пиедестала: „На героите от Олтеница дълбока признателност“. На паметника са изписани имената на 166 войници, синове на селото, паднали в битките на Първата световна война.
Окръг Кълъраш е присъствал в събитията с голям исторически резонанс от XIX-XX век: Революцията от 1848 г. Обединението на княжествата от 24 януари 1859 г., войната за спечелването на държавната независимост от 1877-1878, в която участват много войници от Кълъраш, селските въстания от 1888 г. започнали в Урзичен и отекнали в Армъсесщ, Брощен, Алексен, Кондеещ, Милосесщ, Мисляну, Гривица и Слобозия, Първата (1916-1918) и Втората световна война (1941-1945), в които саможертвата на хиляди войници от Кълъраш е поставена в основата на защитата и освобождението на страната.
По отношение на момента, който маркира Статуята на гериоите, Първата световна война, от гледна точка на военното положение, Румъния е била по ред: неутрална страна между 28-ми юли 1914 – 27-ми август 1916 г., воюваща държава от страна на Антантата по време на 27 август 1916 г. – 27 ноември 1917 г., в състояние на примирие между 27 ноември 1917 – 7 май 1918 г., нестроева страна в периода 7 май 1918 – 09 ноември 1918 г., воюваща държава от страна на Антантата между 9 ноември 1918 – 11 ноември 1918 г.
През август 1916 г., Румъния получава ултиматум да реши дали да се присъедини към Антантата „сега или никога“. Под натиска на искането ултиматум, румънското правителство приема да влезе във войната на страната Антантата, въпреки че положението на бойните фронтове не е благоприятно.
След поредица от бързи тактически победи над Австро-Унгарските сили с числено превъзходство, румънската армия ще понесе през есента на 1916 г. серия от съкрушителни поражения, което ще принуди държавните органи да потърсят убежище в Молдова, позволявайки на врага да заеме две трети от страната, включително столицата Букурещ. Кампанията през лятото на 1917 е успешна, в резултат на което е постигнато, в начална фаза, поражението на войските на Централните сили в битките при Мъръщ, Оитуз и Мъръшещ. Ситуацията на източния фронт се развила по негативен начин, така че след като Русия подписва мир при Брест-Литовск с Централните сили, Румъния е принудена да търси примирие и след това да бъде принудена да напусне войната и да подпише сепаративен мир в унизителни условия през пролетта на 1918 г. За щастие, отказът на цар Фердинанд, който отлагал до безкрай официалния жест да подпише този договор, направил възможно възобновяването на военните действия през последните два дни на войната, като по този начин се запазило военното състояние на Румъния на Парижката мирна конференция.
