Пметникът на героите от Калафат от Първата световна война, дело на скулптора Думитру Мъцъоану, открит на 7 ноември 1923 година, случай, по който са разпределени и акциите на ветераните от Кампанията от 1916-1918 година и на вдовиците от войната.

Паметникът представлява войник от Първата световна война.

Думитру Мъцъоану е румънски скулптор, роден в Мъцъу.

Между 1904 и 1904 е получил медал  14 за творбите си, като признание към неговата стойност, Дружеството на румънските жени, чрез председателката си, София Андрееску, и секретарката Елена Ал. Мушатеску, му дават стипендия за обученирае в Париж, в École Nationale Supérieure des Beaux-Arts (Националното висще училище за изящни изкуства), секция скулптура, където спява на приемния изпит да се класира шести от 300 конкуренти.

На 25 години открива ателие на улица Гривицей номер 22, което за кратко време става „истинско училище по скулптура от онези години”.

Излага всяка година в Артистична младеж, а през 196 и на Официалната изложба на живите художници, където го забелязват заради портретистиката му, както бюстове, така и релефи.

През Първата световна война е мобилизиран към Главната квартира на армията, заедно с други артисти, между които скулптора Йон Жаля, художника Д.Стойка, и е изпратен на фронта, между офицери и войници, където прави многобройни скици и етюди.

През 1923 година, открива първата си самостоятелна изложба, в Римския атенеум, където излага 54 творби, повечето от мрамор от Карара, предствляващи портрети в барелеф, бюстове, декоративни трудове, но и някои статуи, между които Румънски войник, висок 5,5 м, който ще бъде поставен в основата на Триумфалната арка и Героинята от Жиу, паметник в чест на героинята Екатерина Теодоройу, който е издигнат по-късно в град Слатина. Изгражда пиедестала за паметника на Еуджениу Карада в Букурещ,  направен от френския скулптор Ернест Анри Дюбоа и открит на 17 февруари 1924 година.

Много от творбите му са паметници, посвтени на героите от войната за Обединение на рода, в различни населени места в страната.

В Калафат планът през Първата световна война предвиждал на южния фронт Румънската армия да води стратегическа отбранителна операция . Първоначално силите на Армия 3 следвало да осигурят покриването на южната граница от Калафат до Черно море, а след това, след пристигането на Тяло 47 Руска армия, да развият офанзивна операция, ограничена с оглед на скъсяване на фронтовата линия по линията Русчук – Шумла –Варна. Целта на тези две операции била да осигури свобода на действие на основните сили на Румънската армия, които действали в Трансилвания.

Понесените загуби от румънската армия през Първата световна война били много големи: над 500.000 войници.

За да почетат човешките загуби от Първата световна война, властите решават издигането на Паметника на героите, открит през 1923 година.