Паметникът издигнат в памет на жертвите на комунизма, на депортираните и на разселените в полето на Бъръган, на героите, загинали през периода 1944 – 1989 г. Паметникът е издигнат от Асоциацията на бившите политически затворници в Румъния, филиал Мехединц.
Ежегодно, на 9 март, в парк „Драгалина” се полагат венци.
Според статистиката от Института за разследване на комунистическите престъпления и паметта на румънското изгнаничество, по време на комунистическия режим е имало 44 основни затвора и 72 трудови лагери за принудителен труд за политически затворници, в които са лежали повече от 3 милиона румънци, от които 800.000 са починали. В полето на Бъръган, 4000 политически затворници са жертвали живота си в затвори, тъмници и трудови лагери за победа, справедливост, достойнство и свобода.
От Мехединци са вдигнати принудително и разселени в Бъръган 1.243 семейства с 3.851 души от 100 населени места. Чрез фиксирането на тези семейства за неопределен период от време, тогава, в югоизточната част на Бъръган, в празното поле, са създадени 18 нови населени места. Операцията започнала чрез унищожаване на култури от пшеница, ечемик, царевица, рапица. За две или три години тези места в полето станали села с кметства, полицейски управления, училища и църкви. С натъжени лица, бившите депортирани, които все още живеят, едва ли дадоха свидетелства за страданията.
Депортациите в Бъръган бяха действие с размах по „разместване“, проведено през 1950 г. от комунистическия режим в Румъния, за да се премести принудително в полето на Бъръган население, което живеело в радиус от около 25 км от границата с Югославия, в окръзите Тимиш, Караш-Северин и Мехединц, в резултат на конфликта избухнал между Сталин и комунистическия лидер от Белград, Йосип Броз Тито. Площ от 25 км по протежение на югославската граница се простирала между селата Беба Веке (окръг Тимиш) и Груя (окръг Мехединц), които обхващат общо 203 населени места. Депортирани са и хола от остров Ада Кале. През 1956 г. депортираните се върнали в родните си места, но не получили домовете си отново.
В нощта на 17 – 18 юни 1951 г., на Петдесетница, е задействано най-мащабното депортиране в румънската съвременна история, след депортирането на германците от Румъния в Съветския съюз, предприето през януари 1945 г. 12791 семейства, съответно 40320 души от 258 населени места, намиращи се в близост до границата с Югославия, в настоящите окръзи Тимиш, Караш-Северин и Мехединц, са извадени от домовете им и депортирани в Бъръган. Отведени са румънци, германци, сърби, българи, бежанци от Бесарабия и Северна Буковина, власи.
