Паметникът е открит на  13 август 1995 година в памет на онези, които преди четири века, при Кълугърен, под ръководството на Михай Витязу са жертвали живота си , за да извисят Румъния.

Паметникът е издигнат с помощта на Фондация Михай Витязул.

Битката при Кълугърен  се е състояла на  23 август (13 август според стария календар) 1595 година. Влашката армия ръководена от Михай Витязул, подсилена от няколко човека от Трансилвания, изпратени от Сигизмунд Батори, се опитала да спре нахлуващата османска армия ръководена от Синан Паша, чиято цел била трансформирането на Цара Ромъняска в пашалък.

Операцията на Михай не успява, бидейки последвана от окупацията на Букурещ от турците и от  тактическото оттегляне на Михай в планините. Впоследствие, подсилен с по-голяма армия, Михай ще отстрани османците, побеждавайки ги окончателно в битката при Джурджу, в средата на месец октомври 1595 година.

Съотношението на силите било изцяло благоприятно за османската армия. Николае Бълческу, цитирайки съвременни източници, посочва: „В действителност, армията му [Синан] беше, както знаем, от 180 хиляди войници,, повече от десет пъти по-голяма от тази на Михай Водъ, който, с всичката помощ, която получи от Молдова и Ардял, едва стигаше  16 хиляди души и  12 оръдия”^.

Що се отнася до ефективите на християнската армия, може да се оцени, че Михай Витязул е имал под свое командване най-много 10.000 военни и артилерийски парк, съставен от 12 големи полеви оръдия.

Официалната хроника говори за  8.000 мунтени (власи) и 2.000 унгарци. Това съотношение на силите чисто неблагоприятно за съюзниците обяснява направения от войводата избор за терена на юг от Кълугърен, който бил горист, мочурлив, пресичан от река Няжлов, в който придвижването на атакуващите е могло да се осъществи по един единствен път, със задължителна точка на преминаване по тесния мост над реката.

В това пространство, численото превъзходство на турците не могло да бъде експлоатирано, конфигурацията на терена налагала атака на вълни, без да бъде възможно широко разгръщане по фланговете.

7.000 османци загиват на бойното поле, а техните оръдия и едно зелено знаме на пророка попадат в ръцете на румънците.

Чрез постигнатата при Кълугърен победа, Михай успява да постигне главните цели: предизвиква важни загуби на врага, деморализира го и забавя напредването на турците, печели нужното време за концентриране на антиосманските сили.