Паметникът на благодарността в Каракал е посветен на героите, които са се борили в операциите на Изток и на Запад през периода 1941 – 1945г. и ветерани от войната, които са участвали в освобождаването на румънската земята.
Паметникът е издигнат от Общинския съвет и Кметството на Каракал по инициатива на местните клонове на Националната асоциация на ветераните от войните, Националния съюз за на Военния Персонал в Резерв и Оттегляне и Националната Асоциация на Култа на Героите, като е бил открит на 25 октомври 2004 година.
След периода на неутралитет от повече от една година (по време на която Княжество Румъния позволява евакуацията на правителството, на съкровищницата и на полските сили към Британския Египет но е загубило важни територии в полза на тогавашните съюзници на нацистка Германия, именно СССР, Унгария и България ), Румъния променя своите съюзи с идването на власт на Йон Антонеску.
Съюзява се със силите на Оста през октомври 1940 г. и влиза във войната на тяхна страна през юни 1941 г. с цел да успее да възстанови поне превзетите от СССР територии: Бесарабия, Северна Буковина и Територията на Херта.
След три години и два месеца на военни кампании срещу СССР, които отвеждат румънската армия да степите на Северен Кавказ и обратно, на 23 август 1944 г. съветската армия вече е в Северна Молдавия и от март насам, крал Михай I дава съгласието си за отстраняване чрез сила на маршал Антонеску, ако той откаже да подпише примирие със съюзниците от Обединените Нации.
След категоричния отказ на Антонеску, крал Михай го сваля и арестува, а Румъния застава на страната на Съюза. Участието на Румъния във Втората световна война се характеризира с две кампании: Източната за освобождението на Бесарабия и Буковина, загубена, и Западната за освобождаването на Трансилвания, спечелена. В края на войната, по дипломатическия план, само участието към страната на Оста е била отчетена и Румъния е подписала Мирния договор от Париж (1946 г.) като държава- враг победена.
Подписването на Конвенцията за примирието се провежда в Москва на 12 септември 1944г. като Румъния е обявена за страна победена във войната, посвещава съветските анексии на 28ми юни 1940г. и изисква плащането на обезщетения на СССР, на стойност 300 милиона долара, като следва да бъдат изплатени в рамките на шест години, под формата на петролни продукти, дървен материал и т.н. Арбитражът от Виена е обявен за нулев като “ Трансилвания или по-голямата част от нея“ е била възвърната на Румъния.
С общо над 560 000 войници, от които са били убити повече от 169 822, Румънската Армия е пътувала над 1 700 км от Черно море до платото Бохемия , освободила е и до 12 Май 1945 над 200,000 квадратни километра от чужда окупация (Румъния, Унгария, Чехословакия и Австрия), пресекла е с тежки боеве около 20 планински масиви, засилила е 12 големи курсове вода и е освободила повече от 3,821 населени места, от които 53 градове. Румънските войници са причинили загуби на враговете, еквивалентни на 15 дивизии.
