Паметникът на Елиас Канети е открит през 2015, когато се навършват 110 години от рождението на известния белетрист и драматург. Паметникът се намира в централната градска част на Русе и е дело на именития скулптор проф. Георги Чапкънов. Тежи 2 тона и половина. Писателят е облегнат върху книги, а в ухото му шепне сова.
Елиас Канети е немскоезичен писател, роден в България от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 г.
Роден в Русе в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити, Елиас е най-възрастният от 3 сина. Родът му може да се проследи назад до 15 век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му се мести от Османски Одрин в Русе. Бащата и дядото на Канети развиват успешен търговски бизнес в Русе. Майката му е от най-старите сефарадски родове в България – Ардити, който род е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се проследи назад до 14 век, когато са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV. Преди Русе са живели в Ливорно през 17 век.
Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести (1911) в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му внезапно умира през 1912 г. – според Канети това става при вестта за избухването на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести първо в Цюрих (1916-1921), а след това (до 1924 г.) – във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 г.
През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон (Veza [Venetiana] Taubner-Calderon, 1897-1963), която става негова муза и литературна помощничка. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава в Париж и Лондон и се заселва в Англия. Там преживява дълготрайна романтична връзка с австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки, както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок. След като умира жена му, той се жени за Хера Бушор с която има дъщеря Йохана (1972), музикантка.
Въпреки че е немскоезичен автор, Канети остава във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му:“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той казва: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.
