Паметникът на Стефан Караджа представлява скулптурната фигура, излята от бронз, стъпила върху квадратен гранитен пиедестал, околовръст на който са изсечени барелефи със сюжети от величавите борби на българския народ против потисниците. Построен е през 1976 г. по случай 100-годишнината от обесването на Ст. Караджа. Автор на архитектурния проект е арх. Б. Петров, а на скулптурата и релефите – Н. Терзиев и Г. Радулов. Същият паметник е издигнат в родното село на великият българин днес Стефан Караджово Ямболско.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817 г. Никола Узуна е един от подбудителите на Странджанската буна от 1810 г., довела до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа. По материални причини семейството му се пренася през 1844 г. в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828 – 1829 г.
За известно време Караджата учи и обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в Румъния през 1862 г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата-музей „Баба Тонка“ в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г.
