Паметникът издигнат в памет на Петре Иванович
(4 септември 1898, Бъйлещ – 1 февруари 1936, Корнерева), един от най-известните румънски пилоти в междувоенния период. Полетен инструктор в Учебен център на румънската аеронавтика (военен) в Текуч и в гражданското училище за полети на ARPA. Развиваа се в множество демонстрации на висш пилотаж, бидейки един от първоначалните членове на групата Червените дяволи.
Взема участие в нападението от 1933 г. в Африка, и нападението от 3 януари, – 24 март 1935 г. в Афлрика с Ирина Бурная. Става пилот на дружество SARTA, основано през 1935 г. Пада пилотирайки самолет Potez 560 F-AOCD на SARTA след механична повреда, бидейки първият румънски авиатор жертва на въздушна катастрофата на редовен граждански полет.
В Първата световна война се записва като доброволец и е разпределен в кавалерийска дивизия 2-1, командвана от генерал Клеанте Давидоглу. Имащ степента командир на взвод кавалерия участва във форсирането на Тиса и зареждането частите на Бела Кун. На 30 август 1909 г. е част от 400-те кавалеристи на трите кавалерийни ескадрона на бригада 4 Рошиори, която влиза в Будапеща, под командването на генерал Георге Руесеску и лично асистира в епизода на цървулите, сложени на кулите сградата на парламента.
В края на войната се оттегля с 6-ти конен полк в Клуж, където се сприятелява с летците от гарнизон. Пилотът Думитру Майореску го на летище Сомешен, където извършва полет от половин час с Иванович като пътник, който решава да стане авиатор. За свой късмет, от заповед на Министерството на войната, разбира, че има записване в Центъра за обучение на румънската аеронавтика в Текуч. Иска да бъде прехвърлен в авиацията и е одобрен. На приемането познава Макс Манолеску, с който ще бъде колега. Обучението прави със самолети Spad 13 и Hansa-Brandenburg C.I., с главен пилот капитан Георге Жинеску. Инструктори в училището са били Марин Николае („Марин Силаа“), Гогу Щефънеску, Тънъсеску, Тасе Ротару, Първулеску, Найдинеску, лт. Йон Руца („Богаташа“), Йон Динка („Дядото“), лт. Раду Русеску („Диригента“), командир Атанасе Енеску („Овена“) и капитан Константин Берониаде. Първи пилот на промоция 1923, поставен на пост, от Жинеску. Бидейки много добър пилот е задържан в училището, както и Макс Манолеску, като инструктор. През 1924 г. заедно с Манолеску се усъвършенства в акробатичен полет в три месечен стаж, проведен на самолети SPAD-13 и Nieuport в Галац на ловната ескадра на лт. Траян Пъкля.
Въздушните спектакли под формата на лов на мехурчета и бойни симулации са високо оценени от обществеността. Иванович напредва в тях, включително и при акробатиката във формация. Първото шоу от този вид се провежда на летище Баняса на 26 октомври 1928 г. със самолети изтребители Fokker D.XI с двигател Hispano-Suiza D.XI 8 с 300 к.с., ръководител на състав Михаил Романеску, дясно крило Иванович и ляво крило Валдемар Келлер. През октомври 1930 г. на митинга в Бъняса са използвани самолети тип Havilland Moth, по-бавни и по-лесни за наблюдаване от публиката. Като ляво крило лети Макс Манолеску, защото Келлер умира през юли, в Яш.
