Паметникът, посветен на Първата Световна Война е бил осъществен от скулптора Спиридон Джеорджеску (1887–1974г.), родом от Комуна Посещ, Прахова.
При избухването на Първата Световна Война, вътре в страната, Румъния е била държава, в която дори и с присъствието на демократичните институции, функционирането на държавния организъм е далеч от западните стандарти. Иконимиката е имала архаична и анахронична структура, въз основа на земеделието за издържане, традиционно и с ниско ниво на производителност.
Международната система е маркирана в края на XIX и началото на ХХ век от съперничеството между великите сили за контрола над неевропейския свят. В Европа, Германия е станала водеща сила на континента и нейното поведение е довело до извънредна дезинтеграция и ново съставяне на съюзите в сравнение с предишните десетилетия.
Самата Румъния е била уловена в тези игри на сили. От една страна, че е била обект на съперничество на съседните империи, които са били подготвили планове за анексиране на различни части от нейната територия, от друга страна Румъния се е стремяла да създаде благоприятни условия за изпълнението на националния идеал, за събиране в едно на всички румънски исторически провинции.
От военна гледна точка, Румъния е излизала след победа без слава от Междусъюзническата война, като еуфорията от победата я е накарала лесно да премине през недостатъците проявени във военното ръководство, организацията и обучението на войниците и особено на оборудването на оръжията и бойната модерна техника.
Макар, че е свързана с Австро-Унгарската империя от Тайния съюзен договор от 1883 г. Румъния решава да се обяви за неутрална при започването на военните действия през юли 1914г., като разчита на тълкуване на клаузи, отнасящи се до “ casus foederis“. В годините на неутралността, либералното правителство, ръководено от Йон И.К. Брътяну заема очакваното поведение, въпреки факта, че всички страни в конфликта са правели натиски към Румъния, с обещания, за да се присъедини към тях.
През август 1916 г., Румъния получава ултиматум да реши дали да се присъедини към Антантата „сега или никога“. Под натиска на искането- ултиматум, румънското правителство приема да влезе във войната на страната на Антантата, въпреки че положението на фронтовете за борба не е благоприятно.
След поредица от тактични победи в Трансилвания над Австро-Унгарските сили, които са били многобройни, румънската армия е пострадала през есента на 1916г. със серия от съкрушителни поражения, което принуждава държавните органи да потърсят убежище в Молдова, и което позволява на врага да заеме две трети от страната, включително столицата Букурещ.
Ситуацията на източния фронт се е развила по негативен начин, така че след като Русия подписва мир на Брест-Литовск с Централните сили, Румъния е принудена да потърси примирие, а след това е принудена да напусне войната и да подпише сепаративен мир в унизителни условия през пролетта на 1918г. За щастие, отказът на крал Фердинанд, който отлагал безкрайно много пъти формалността да подпише този договор е направило възможно възобновяването на военните действия през последните два дни на войната, като по този начин се запазва състоянието на Румъния като воюваща държава на Конференцията за Мир в Париж.
