Намира се между селата Горна Лука и Превала (на 2км северозападно от с. Горна Лука, на десния бряг на р. Превалска Огоста) в Чипровския дял на Стара планина, в едноименния лесопарк. Образувана е в сиви среднослоести долнокредни (аптски) варовици. Обявена за природна забележителност, с обща площ 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
Ако се идва от София най-краткият път е отклонение от пътя Петрохан-Монтана, малко след Берковица. Там главният път завива надясно. Направо се пресича жп прелез и веднага след линията се завива наляво. Има табела със стрелка за Лопушанския манастир. Оттук нататък се следва пътят за Белоградчик. Село Горна Лука е след отклонението за Чипровци (което се пропуска). В самото село също не се влиза (ценъра му е на 1 км в ляво), а се продължава напред. След 2км след селото и на 3км преди Превала, в дясно от пътя има голямо място за паркиране, на което могат да се съберат 5-6 коли. Колата се спира там. Пеша се продължава 20м по асфалта, завива се вляво и се пресича реката. След това пътеката се качва стръмно нагоре по скалите. Пещерата е на около 50м над нивото на реката.
След 80-метрова входна галерия с ширина 8-9м и височина 4-7м, на чиято половина се отваря входа към долния етаж, пещерата се разклонява на юг и запад. Южното разклонение е с дължина 155м и с ширина, варираща от началото към края от 35м до 85м при средна височина 2.5м, разделена надлъжно и напречно от масивни скални колони, които му придават лабиринтен характер. Южното разклонение, дълго около 200м, води до най-голямата зала с размери 50х30х24м. Натечни образувания – предимно сталактони и синтрови езерца. Дебели глинести наслаги по пода на цялата пещера и капеща вода.
Пещерата навърта значителен метраж, но реално погледнато е една голяма зала, в която сякаш са набити големи колони. Заслужава се да се обиколи навсякъде. На моменти човек може да остане с впечатление, че се е загубил, но само след няколко опита ще излезе на познато място. В левите части има ниска галерия с много тънки цевични сталактити, през която трябва да се минава крайно внимателно. Тъй като е леснодостъпна, пещерата е доста надраскана, но са останали и красиви места. Проникването не изисква инвентар, по силите е на всеки. Трябва само да се внимава да не се падне в няколко изкопа, които вероятно са иманярски.
Влизането може да трае между 20 минути и 4 часа, в зависимост от това дали ще ви хареса и дали ще пълзите в галерията със сталактитите. Като цяло оставя приятно впечатление, без да може да се сравнява с най-красивите пещери.