На това място, Ботев и неговата чета се сблъскват с турската армия в първата яростна битка от тяхното пътуване, по-късно на връх Околчица Ботев среща смъртта си, както и повечето от четниците му. Ботев е загубил 30 от своите войници, но ранил един, осигуряващ прикриващ огън и така помогнал на другите от четата да търсят подслон във Веслец.
Милин камък е сред паметните и свети места, свързани с безсмъртната история на българския народ в борбата му за свобода срещу турските поробители. Самотен планински рид, преди земните простори да се разпрострат сред дунавската шир и прибрежията на река Дунав. Извисява се някъде на около 360 метра височина, сред осеяните каменисти поляни и разпръснати горски храсти. Уникално е това уединено и тихо място. То оживява всяка година в края на май. Тогава на свещения и легендарен връх се събират хиляди хора не само от близките села Баница, Чирен и Мраморен, но и поклонници от цялата страна – участници в традиционния туристически поход от Козлодуй до Околчица. На този връх е станал първият кървав бой на Ботевата чета, преди двестате пламенни бойци да бъдат разгромени в героичната схватка с турската войска, черкезите и башибозуците на 2 юни (нов стил) 1876 г. във Врачанския Балкан.
Дошъл тук, човек размишлява за онова робско време и за превратностите на историята. И без да иска, си спомня и шепти стиховете на унгарския поет Шандор Петьофи, побратим на Ботев:
„Две неща ми трябват на земята.
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота за любов,
любовта да дам за свободата съм готов.“
В далечното време преди 136 години каменистото и пусто планинско бърдо усетило огнената целувка на двестате смели юнаци, акустирали на родна земя с австрийския кораб „Радецки“, и с борбената песен „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари“ тръгнали да се борят за освобождението на родината. Знаели са, че „пътят е страшен и славен…“, но не се уплашили от свирепия враг.
Страшен бил боят на Милин камък. Диви в своята ярост и злоба, турските поробители цял ден стреляли. Ботев с част от своя щаб командвал и насърчавал четниците в битката. На един от най-уязвимите флангове застанал поручик Никола Войновски – военен ръководител на четата. Този 27-годишен младеж знаел шест езика, но обърнал гръб на примамливата кариера на офицер в руската армия, за да поеме пълния с изненади и рискове живот на бунтовник и борец срещу насилието и мракобесието.