Отбелязването и през тридесетте години на миналия век на Св. Николае от Мира Лика и съществуването на църквата през 1630 г., демонстрира, че светият храм е доста стар, основаването му се губи в мъглявината на времето, както и началото на селото, в което се намира.
Липсата на документи не позволява да можем да проследим историческото развитие на църквата с патрон Св. Николае, но известна информация, която е достигнала до нас, потвърждава съществуването й. Така, в географското описание на Bauer, се казва, че през 1778 г. съществува църква в Кълъраш, а на 19 окотмври 1783 г., владетелят Михаил Шуцу заповядва в Букурещ да бъде доведен поп Раду от Ликирещ, да бъде наказан за това, че е погазил закона и е бил свидетел в дело, без разрешението и освобождаването от епископа.
Сцена на военни операции през войните, които руснаците водили с Османската империя, от началото на втората половина на XVIII век и в първата половина на XIX век, в религиозно отношение, Кълъраш е трябвало да спечели, като ремонтът на църквата е направен от руснаците или с техния принос. За първия ремонт на църквата научаваме, че е извършен от руснаците през 1812 г.
С наближаването на XX, век все по-многобройни стават документите за моралния и религиозния живот. Така, в един доклад за моралното състояние на църквата за тримесечието април 1895 г.-март 1896 г., съставен от свещеника Г. М. Сакеларие се посочва, че църквата е стара, но добре обгрижвана, перфектно чиста е, няма място за съжаление. Свещениците нямат свещенически одежди, но закупуването им ще бъде предвидено в бъдещия бюджет на църквата. Свещените съдове са в добро състояние, както и книгите за службите. През 2008-2010 г. възстановени картините и пейките, подменени са прозорците и е ремонтиран покривът с двете кули. През 2011 г. е сменен старият под с настоящия, от гранит, а през 2012 г. е направен основен ремонт на фасадата.
Църквата е построена от тухли, върху здрава основа, има формата на кораб с дължина 29 м, ширина 10,5 м и височина 21 м, с две по-малки абсиди и по-голямата абсида на олтара, с полукръгла форма. Притворът е правоъгълен, отворен и ограничен от четири стълпи с кръгла форма. Таванът в основната част и преддверието е прав и е подкрепен от два реда стълпи, от по пет, с кръгла форма, с красиви капители, напомняйки ни за църквата „Рождество Христово” във Витлеем. Кулите са две, една отворена и една затворена, като затворената служи за камбанария, където са монтирани двете камбани. Покривът и кулите са покрити с поцинкована ламарина.
Църквата е изрисувана в масло, в реалистичен стил, има голяма художествена стойност, рисунките са осъществени през 1908 г. от италианския художник Орест Кантини. Иконостасът, амвонът и двата архиерейски трона, със специално благородство, са изработени от дъб, от скулптора М. Бабик през 1908 г. Царските икони, иконата на патрона и на Св. Йоан Кръстител на иконостаса са рамкирани в сребро със специална изработка.
Енорията има работеща библиотека. Енорията организира вероучителни дейности както с енориашите, така и с учениците в енорията.
