Природен парк „Врачански Балкан”е обявен в края на 1989 год. и обхваща площ от 28 848 ха. с която се нарежда на второ място сред природните паркове на България. От месец октомври 1993 г. е обявен за защитен обект с международно значение. Територията включва Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Паркът обхваща части от три административни области – Враца, София и Монтана, пет общини – Враца, Мездра, Своге, Вършец и Криводол и двадесет и едно землища.
В границите на Парка се намира Резерват “Врачански карст” – 1 438.9 ха, обявен за територия с международно значение за опазване на биологичното разнообразие. Обявен със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитета по опазване на околната среда и през 1993 г със Заповед № 988 от 04.11.2001 г. е обявен за защитен природен обект с международно значение. Съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) резерватът се отнася към I категория – строг резерват. Резерватът е обявен с цел да се запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, богато растително разнообразие и консервационно значими растителни видове. Заема североизточната част на Природен парк „Врачански Балкан”. Главно северни скалисти склонове в района на Базовски и Стрешерски дялове. Почти непрекъснат скален венец с посока северозапад – югоизток, който се разсича почти по средата от ждрелото Вратцата, р. Лева и преминаващото шосе за с. Згориград и Леденика. Управлението на резервата е съгласно самостоятелен план за управление.
Природен парк „Врачански Балкан” притежава много високо биологично и ландшафтно разнообразие. В него са установени над 1050 вида висши растения, което е около 1/3 от флората на България и 230 вида гръбначни животни. Флората и фауната на парка се отличават с висока степен на ендемизъм и наличие на много реликтни видове. Голяма част от видовете са с висока консервационна стойност. Включени в Червената книга на България са 56 вида, като с категория “рядък” са 48 вида, а с категория “застрашен от изчезване” – 8 вида. На територията на природния парка са установени 16 хабитати, включени в Директивата 92/43 на ЕЕС. В Приложение 3 на Закона за опазване на биологичното разнообразие от 2002 г. са включени 37 вида, а в списъка на лечебните растения попадат 363 вида от установените на територията на парка. С международен природозащитен статус са 30 вида висши растения. Изключително ценни за науката са автохтонните екосистеми, състоящи се от вековни букови гори, орех, казашка хвойна и др. Тук са установени 78 дървесни и храстови и 36 тревисти съобщества.
Дървесната растителност е зонирана на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1300м – буков. Тя е представена от формациите на бука (31,8%), горуна (11,2%), цера (4,1%), келявия габър (27,2%), обикновения габър (4,8%) и косматия дъб (0,4%). От тревистите видове се срещат циленска власатка, жълт равнец, ежова главица, клонеста овсига, миризливче. Формациите на някои висши растения са включени в Червената книга на България: Келереров центрантус, Казашка хвойна, Алпийско плюскавиче. Редкият за България предглациален реликт Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Някои от редките и застрашени растителни видове са: Снежно кокиче, Влакнеста жълтуга, Недоразвит лимодорум, Пеперудовиден салеп, Горска съсънка, Витошки божур, Седефче, Рохелова каменоломка.
До момента на територията на ПП Врачански Балкан са установени 11 вида земноводни и 15 вида влечуги, някои от които са дъждовник, голям гребенест тритон, обикновен тритон, жаба дървесница, кафява крастава жаба, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, зелен гущер, голям стрелец, медянка, пепелянка и др.
Досега са установени над 180 вида птици, 157 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 38 вида от които са включени в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско природозащитно значение. Срещат се два вида птици, чиито подвидове са ендемични за Балканския полуостров – балканска чучулига и пъстрогуша завирушка. Врачански Балкан е важно място за гнездене на 120 вида: черен щъркел, белоопашат мишелов, скален орел, обикновена ветрушка, чухал, зелен кълвач, полска чучулига, пъстър скален дрозд, червеногърба сврачка, кос, поен дрозд, имелов дрозд, и др. Районът на парка е една от най-важните и представителни територии за България на гнездящите скалолюбиви видове птици. През парка преминава един от европейските миграционни пътища на птиците – “VIA ARISTOTELIS”.
От общо 36 вида бозайници, 9 са защитени на национално ниво (Червена книга на България, ЗБР), 20 на европейско и 9 на световно ниво, някои от които са: горски сънливец, белогръд таралеж, язовец, видра, черен пор, дива котка, сърна и др. На територията на парка се намират част от най-забележителните прилепни пещери в България. Старите широколистни гори са най-важното местообитание на редките Бехщайнов нощник и Широкоух прилеп. Досега на територията са установени 22 вида прилепи от общо 33 за България. От тях два са включени като редки в Червената книга на България/1985; 20 са включени в “Червеният списък на застрашените видове на Международния съюз за защита на природата” (IUCN); Защитени от Закона за опазване на биологичното разнообразие са 21 вида.
Общо за територията на парка са установени 1231 вида безгръбначни животни, като степента на проученост е определена като слаба предвид общото богатство на групите. Ендемичните видове са общо 58, от които 28 балкански и 18 вида локални. Природен парк „Врачански Балкан” е един от важните райони за пеперуди в България.
Паркът е включен в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и по двете Директиви на ЕЕС – за природните местообитания и за птиците.
