Още в периода на ранното християнство по поречието на Суха река в Добруджа възниква колония скални манастири.
Тя се разполага недалеч от късноантичните крепости до село Голеш, Силистренско, село Балик и село Оногоур (Община Тервел) в граничните райони между общините Добричка и Тервел. Колонията се простира в протежение на около 40 км по поречието на Суха река, като най-южната й точка е при село Хитово (Община Добричка), а най-северната – при с. Голеш (Община Кайнарджа). За център на монашеския живот се приемат големият скален манастир, известен като Гяур евлери, недалеч от с. Крагулево (Община Добричка) и групата скални манастири в подножието на крепостта при с. Балик. На юг и на север от него са разположени дъщерните му скитове, килии и църкви.
Предполага се, че в случая става дума за едни от най-ранните скални манастири не само в България и на Балканите, но и в Европа. Началото им се отнася към V–VІ в., а краят им – към началото на ХІ в. За последното загатват някои от рисунките и знаците (особено знакът IYI в скалния манастир около Хитово). Това предположение е потвърдено от откритите при разкопките в скалния комплекс „Гяур евлери” фрагменти от старобългарски съдове от края на ІХ до началото на ХІ в.
Скалният манастир Раклената пещера се намира между Добрич и Силистра. Известна е под името Сандъкли Маара. В миналото тук е текла река, днес наричана Суха река. Счита се, че манастира датира от 5-6 век, а самата пещера е служила за погребения. В нея могат да се видят костница, олтар, както и гробни камери.
Още по време на ранното християнство, през 5-6 в. по поречието на пресъхналата днес Суха река възниква една интересна, забележителна колония скални манастири от ранно християнската епоха, от периода на късната античност и ранна Византия. И може би, те се оказват едни от най-ранните скални манастири не само в България, на Балканите, но и изобщо в Европа, защото имаме сигурни данни, че началото на скалното манастирско строителство в този регион може да се отнесе към 5-ти началото на 6 век. Тази колония скални манастири, с напълно съхранен екстериор и интериор, каквито са имали през късната античност, е разположена по бреговете на Суха река.