Средновековната църква „Свето Възнесение Христово“ се намира на възвишение над центъра на Чипривци, между Чипровската и Мартиновската река.
Има сведения, че на това възвишение е било някога укрепено място и е имало зидове от манастир. Пак там, северно от църквата, е изградена в периода XIII-XV век и католическата черква „Санта Мария“, разрушена след погрома на Чипровското въстание след 1688 г. и открита преди 20-тина години. Според сведенията преди въстанието била издигната и православната църква“Св.Възнесение“. За това свидетелства запазеният каменен горен праг на вратата ѝ, на който е издълбан надписа: „AD 1672 (Anno Domini 1672).
За това какво е станало с църквата при разоряването на Чипровци в 1688 г., трябва да се има предвид и, че потушаването на въстанието е извършено от турския съюзник маджарския пълководец Емерик Текели, който бил заклет враг на католицизма. Вероятно той е разрушил до основи близката католическа църква „Санта Мария“, а църквата „Св. Възнесение“ като източноправославна е по-малко пострадала. Кога е възстановена разрушената ѝ част не се знае, но тъй като след въстанието жителите на градчето се пръснали из близки и далечни краища и са дошли по тези места нови заселници едва към началото на XVIII в., то вероятно още тогава е бил преизграден и храма.
В по-късен период (XIX в.) към църквата е бил пристроен обширен притвор.
Църквата „Св. Възнесение“ е твърде особена по своя план и представлява по-голям интерес от църквите из този край, строени по това време. Тя е еднокорабна, едноапсидна с две несиметрични една спрямо друга конхи. Църквата без притвора е дълга 14 м и широка 5,80 м, дебелината на стените е различна. Изградена е от обикновени и дялъни камъни споени с хоросан.
Прави впечатление разликата на някои детайли, които я правят по- особена: арките на вътрешните ниши са островърхи, апсидата отвътре не е сферично засводена и др..Всичко това навежда на мисълта, че в архитектурата на тази църква има доста готически заемки, механически пренесени от близката католическа църква „Санта Мария“. Подобни заемки има и в други православни църкви в района, както е например в църквата „Св. Троица“ в с. Бели Мел (недалеч от Чипровци).
Вътрешността на храма е изписана със стенописи от по-късен период, навярно когато е бил добавен притвора. Те са дело на Данаил Щиплията, както и олтарните икони, изографисани през 1869 г. Запазени са икони и от други майстори-иконата на Св. Богородица е от габровеца Герги Тихолов нарисувана през 1847 г.
За съществуването на църквата през 1834 г. се съди по надписа върху един каменен свещник.
На апсидата и на двата певника отвън са вградени каменни плочи с надписи от ралични години, като най-старият е издълбан върху един песъчник на апсидата, където се чете надпис в две части:“В лето з.р.п.е.(1677 г.) Неделко Николовь синь..“ и „Петрь Михаиловь митрополить софиски владiка Даниль 1677“.
Църквата „Св. Възнесение Христово“ е един красив пример за приемствеността на българския дух и култура през различните епохи. Като цяло паметникът е добре реставриран и поддържан.
