Средновековната църква „Св. Четиридесет Мъченици“ се намира на 1,5 км северно от село Липен, в живописната местност „Манастира“, разположена в подножието на Пъстрина планина.
Няма сведения за времето на изграждане на църквата, нито за разрушаването ѝ. Според местното предание около храмът е било разположено старото село Липен, което било основано през годините на Второто българско царство (XII-XIV в.).
От незапомнени времена хората помнят църквата все така – разрушена. Около 1950 г., когато старината е посетена и описана от проф. Асен Василиев, от нея все още добре били запазени части от апсидата, северната стена и западната стена с входната врата. Днес е останало още по-малко, входната врата я няма, запазени са малки части от западната и северната стена, апсидата е почти изцяло затрупана с пръст, а в олтара на храма са избуяли две немалки дървета.
По план църквата представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор. Размерите ѝ са: дължина – 10,80 м, широчина – 5,75 м, дебелина на стените – 0,80 м. Градежът е каменен споен хоросан, като в зидарията са били използвани дървени греди (сантрачи), които днес липсват. Църквата е имала полуцилиндричен свод – това е личело от горната извивка на западната стена. Още при съграждането на храма, към северната му стена отвън са били добавени два пиластра, които излизат от чертата на стената с 20 см., дали има такива и към южната стена, не се знае, защото тя е почти унищожена. Вероятно пиластрите са били част от фасадната декорация.
Проф. Василиев описва и старобългарски надпис, издълбан върху два съседни камъка от западната фасада. Надписът не е разчетен, но от него ясно се е откроявала думата „цар“.
Около църквата се намират плоски каменни плочи, което предполага за гробове от средновековен некропол.
Старината не е проучвана обстойно (с изключение на иманярите), но задължително това трябва да се извърши, след което да се направи реставрация и консервация, за да се запази за поколенията.