анно-средновековната българска крепост до с. Скала е разположена на източната тераса на суходолието Канагьол в миналото р. Дристра.
Крепостта е охранявала древния път, който в античността е свързвал гр. Дурасториум с Марцианапол, а през средновековието по време на Първото Българско царство е свързвал Дръстър днешния град Силистра със столиците Плиска и Велики Преслав.
Късноантична и средновековна крепост наричана още Градището се намира на 0.9 км. югоизточно по права линия от центъра на село Скала. Крепостта е разположена на монолитна скала. Защитена е от запад и изток от скални венци и от стръмните скалисти склонове към Чесменски и Осенски дол. От юг скални откоси, с височина до 15 м. затварят достъпа до Градището. То е с неправилен удължен в посока север- юг план, с дължина 96 м., широчина до 20 m и площ от 1.8 дка. Заема върха на скалата и неравната тераса южно от него. Скален откос с височина до 12 m разделя укреплението на 2 части, от които северната може да се отбранява самостоятелно. Връзката между двете части на крепостта вероятно се е осъществявала с дървени стълби. Крепостни стени се виждат в западния северния и от части при източния сектор. Крепостната стена е изградена от дялани камъни, споени с бял и червен хоросан. Крепостта разполага с отлична видимост на изток, югозапад и юг. Северния зид е бил най- уязвим и достъпен, затова на 7 м. пред него е изграден окоп. Ровът е дълъг 30 м. и е с запазена дълбочина 2 м. и широчина 3 м. Главната порта на градището е на северния зид, като до нея идва път от местността „Юрта“, където е имало селище. Подход до твърдината е имало и от запад. При върха на крепостта е имало постройка изградена от квадри на хоросанова спойка- вероятно цитадела. Разкритата керамика е ранновизантийска и българска средновековна (XI-XIV век). Крепостта е защитавала и охранявала така наречения „Перитски път“, както и населението от селището в местността „Юрта“.
Археологическите изследвания са издадени в книгата „Скала – крепост от X-XI век“ издание на Българската академия на науките.
