Името на средновековната цитадела Северин може да има три възможни произхода: един латински, свързан с името на император Септимий Северус; една славонска, свързана с думата „Севърнъй“, преведено от думата „север“ или „северен“; един религиозен, свързан със Св. Северин от Норикум, покровител на латинската църква през Средновековието отвътре в крепостта, когато тя е била използвана от монасите католически мисионери, дошли от района на Горна Австрия (Норикум).
Останките, които се виждат сега, не произлизат само от една сграда. Имало е две зали, една закрита и една открита, последната заобиколена от ров. След разкопките са разкрити поредица от правоъгълни кули, съпътстващи двора; две от тях са разположени от вътрешната страна, две са поставени в южната част на най-крайния край, а други две са на вътрешната страна на защитната стена. От кулата, която е в североизточната част, е запазена една стена, която достига до височината на три етажа, като той е 11 м, дължина от 9 м и ширина от 2,5 м.
Първият бан на Северин, Лука, се споменава през 1233 година. 1233 година може да се счита за дата на раждане на нови градове над руините на Дробета, под името на Северин (Северинoполис) (който стои и в основата на Банат от Северин, Тера Зеурино, Тара Северин). Името Северин е взето в памет на император Септимий Северин, който е издигнал Дробета до ранг на колония. Също така, през този период вероятно е била основана и крепостта Гръдет.
През 1247 година унгарското кралство довежда в страната рицарите Свети Йоан, като им отдава за пребиваване имота в Северин, където ще се изгради средновековната крепост на Северин (Каструл Зеурини, споменат в дипломата на Рицарите Свети Йоан през 1247 година), силната крепост, в която е построена и готическа църква, вероятно централата на Католическата църква в Северин, която е била тук до 1502 година. Рицарите се оттеглят през 1259 година, крепостта оставайки на волята на бойните оръдия на турци, българи и татари, които са искали да преминат Дунава, както и на унгарците, които атакуват Олтения. В края на XIII-ти век крал Стефан на Унгария водил пет войни с българската държава, за да защити Крепостта на Северин.
Румънските князе се състезават и те за предимство пред страшните крепости, като ги завладяват или потвърждават от време на време. Умрял е за нея Литовой, а Басараб Първи е го унижил Карол Робърт де Анжу през 1330 година в Посада. Мирча чел Бътрън основава Баня на Северин, а през 1406 година сключва договор за съюз със Сигизмунд от Унгария точно в Северин. След смъртта на Мирча, Сигизмунд ще освободи Крепостта на Северин, окупираната от турците, и дори да направи някои отстъпки на манастирите Водица и Тисмана. След това Банат на Северин се връща на Янку де Хунедоара, който укрепва всички крепости по Дунава. След падането на Константинопол през 1453 година, нападенията срещу градовете по Дунава са ескалирали. През 1524 година след опустошителното нападение на турците на Сюлейман Великолепни, от града Северин остава само една кула, факт, който води до наименоването на местността Мехединци, наречена „Кулата на Север“. В продължение на почти 300 години градът е възстановен, след всяка една битка тук за защита на Румънската Дръжава срещу унгарци и турци. Бившият град Дробета се преражда. През този период от три века съжителствали две християнски църкви, католическа и православна.
