Жена, която се готви да се хвърли в Дунав, Данубия е символ, работил в Târnăveni и изработен в Търнавен и открит през 1996 г. Паметникът, творение на Патричиу (Patrick) Матееску, румънец, установен в Америка, в памет на тези, които, в желанието си да живеят свободно, дръзнали да се хвърлят във водите на река Дунав, за да доплуват към Югославия, където имат шанс да отидат по-далеч, към Запада. Някои не са успели. Починали, убити от граничарите или се удавили.
Патричиу Матееску е живял в Румъния до 1979 г. Не е „фронтовак“, но подобно на много румънци е научи за незаконното преминаване на границата от времето на комунизма, и преди да вземе решение а реализиране на паметника е чул, че в Германия са наказани военните, които са дали заповед да се стреля по германците, които се опитали да преминат Берлинската стена. Изненадан е, че у нас никой не е повдигнал въпроса за жертвите по границата, които са много повече отколкото жертвите на Берлинската стена, толкова разпространявани в медиите. Румъния е дала на свободния свят, в годините на комунизма, стотици хиляди бежанци.
Дробета-Турну Северин, граничен град с бившата Социалистическа федеративна република Югославия, е привличал като магнит години наред румънци, които са искали да избягат от бедността в страната. От тук са заминали към всички страни по света спортисти, художници, лекари, инженери, и обикновени хора, отвратени от комунистическия режим. От брега на река Дунав, в квартала на Северин „Скела Кладовей” бихте могли да видите язовирната стена при Железни врата I осветена само наполовина, т.е. от сръбската страна. От румънска страна било тъмница, защото се пестяла електроенергия.
Там, където речното корито на Дунав е по-тясно, при Малките и при Големите котли, било най-доброто място за напускане на страната. В Дробета-Турну Северин Дунав се прекосявал Дунав за в сръбско, пред корабостроителницата или в района на кланицата, в близост до остров Шимиан или пред кварталите „Скела Кладовей” и „Гура Въии” -, където са били и повечето водачи. Представителите на „Секуритате”, които били проникнали в района, имали наред с другите задачи да проверяват обстойно всеки нов служител в няколкото икономически звена в тукашните местности. Само на рибарите им било позволено да се задържат на брега, но само ако имали разрешително от граничарите. Друг пункт за „прекосяване“ бил и хилмът Балога, разположен на няколко километра от Северин. Бегълците слизали по хълма надолу към река Дунав в крайбрежните райони Хинова и Островул Корбулуй, където реката е по-тясна и можело да се прекосява относително лесно, особено лятото. Друг метод, за да се достигне до сърбите, който успявал да причини главоболие на властите по онова време, бил използването на моторния съд, превозващ пътници по редовен график между Островул Маре и Молдова Веке. Когато корабът навлезел в териториалните води на Сърбия, бегълците просто скачали във водата и плували до брега.
Ако успеели да преминат Дунава, хората с висше образование, най-добре подготвените професионално, не са били връщани, а изпращани на лагер в Падинска Скела, близо до Белград. Тук те били държани два-три месеца, докато си приготвели документите, за да емигрират в Америка, Австралия, Канада, Германия, Франция, Австрия.
